Ивайло Петров
Хайка за вълци

„Каквото и да разправяш, хубави времена бяха онези. Сега какво е? Справедливост, ред, свобода — вятър. Пак за едни има свобода, за други няма. За една дума, я сопата, я в дранголника. Каквото ти рече еди-кой си, туй ще правиш. Имаш думата, ама ще приказваш каквото му отърва. Нямаш свои очи, своя уста, свой ум. Като всички си. Не си уж като тях, а си като тях. Жаба като всички жаби в гьола. В онези времена сам си бях господар, сам си бях цар. Туря главата в торбата и тръгвам. Не зная подир час какво ще стане с мене, но вървя напред. Каквото и да се случи, аз съм си го направил. Важното е, че светът си е мой. За един ден или за една нощ, но си е мой. Може и живота ти да струва, важно¬то е, че отиваш натам, дето не знаеш какво те чака, какво ще видиш там и как ще излезеш от положението. Не било законно еди-какво си. Че то всичко на този свят е законно и нищо не е законно. Зависи от коя страна го гледаш. Ако ти отърва, законно е, ако не ти отърва, не е законно. Животът тъй е направен, че всеки си има свой закон. И всеки ограбва другия. По-силният ограбва по-слабия, по-богатият — по-бедния, по-разумният — по-глупавия. И по-красивият ограбва по-грозния, макар и да не го иска. Щото хората не са еднакви. Станат ли еднакви, няма да има живот, няма да има кой да ти опече хляб да ядеш.“

"Хайка за вълци " от Ивайло Петров има славата на силен антисталински роман, който от художествен вик срещу култа към личността се превърна в култово четиво за няколко поколения българи. Ивайло Петров предпочита да рисува с резки удари на четката по историческото платно на миналото: картината на насилственото коопериране е безпощадно откровена, достоверна, документална, изобличителна.
В романа са разгърнати няколко житейски истории, преплетени с редица битови, както и политически двубои и конфликти. На фона на отнемането на земята от българските селяни и уедряването й в общи стопанства по подобие на съветските колхози Ивайло Петров връща читателите в частните случаи на героите си, които пребивават в отделните глави на романа. Техният естествен път на развитие ги събира в зловеща хайка за вълци и развръзката отключва в съзнанието ни вечния въпрос постижимо ли е едно хуманно общество с антихуманни средства. „Хайка за вълци“ е шедьовър на човекознанието и човекопознанието. Българският селянин е унищожен и нищожен без възможността да изпитва непрекъснато свещената връзка със собствената си земя. Според Ивайло Петров това е историческо престъпление срещу народа: с убийството на собствеността върху земята е убита и човещината у насилствено отбитите от природата си хора. И те се превръщат в озверели същества, готови да вървят като гладна и настървена за жертви глутница.