Жузе Сарамагу
Възпоминание за манастира

"Тримата въздухоплаватели стоят на носа на машината, тя лети на запад и отец Бартулумеу Лоренсу,чието безпокойство се е върнало и вече се е превърнало в паника, сега ще проговори, сега ще изстене, когато слънцето залезе, машината неминуемо ще спре, може би ще падне, може би ще се разбие и всички ще загинат, Ето я Мафра, нататък, възкликва Балтазар, прилича на моряк, който вика от наблюдателния пункт на мачтата, Земя, никога едно сравнение не е било по-точно, защото това е земята на Балтазар, познава я, макар че никога не я е виждал от въздуха, кой знае, може би в сърцето на всеки от нас се е отпечатал един особен релеф, който съвпада с релефа на мястото, където се е родил, моята вдлъбнатина с твоята издатина, моята издатина с твоята вдлъбнатина, също както мъж и жена, жена и мъж, земя сме на земята, ето защо Балтазар вика, Това е моята земя, за него тя е като тяло на любима.

„Възпоминание за манастира“ е фантастична средновековна история. В нея се разказва за двама влюбени, които бягат от Инквизицията на летяща машина.
Една от основните теми в романа е Португалия на богатите и Португалия на бедните. Докато по заповед на краля хиляди от поданиците му строят манастир в Мафра, свещеникът — отец Бартулумеу, слугата му — едноръкият войник Балтазар, и неговата приятелка — ясновидката Блимунда, строят летателна машина.
Двете действия са паралелни. Но строежът на манастира означава насилие, мъка и смърт, а създаването на летателната машина — творчество и свободна воля. Някои от сцените в книгата са батални — например епизодът с транспортирането на многотонната канара.
Сарамагу обича контрастите — праведниците и грешниците в романа му са доста различни. Бедните, унижени и нещастни португалци са достойни за уважение, защото са мъжествени, верни и обичащи. Богатата аристокрация и духовенството са изобразени най-вече от гледната точка на декоративните шествия и церемонии.
Португалската история и митология са интерпретирани през поетиката на сюрреализма — асоциациите със сънуването са очевидни. Самият автор в нобеловската си лекция през 1988 г. пише „Възможността на невъзможното, мечтите и илюзиите са предметът на моите романи“.
Според световноизвестния италиански режисьор Федерико Фелини " Възпоминание за манастира " е един от най-интересните романи, които е чел. През 1990 г. в Ла Скала поставят операта на италианския композитор Корги „Балтазар и Блимунда“ по тази книга.
„Възпоминание за манастира“ е преведен и издаден в големи тиражи в около 30 държави.