Дейвид Лорънс
Любовникът на лейди Чатърли

„Тя стана и бързо почна да се съблича, хвърли чорапите си, после роклята и долните си дрехи; затаил дъх, той я гледаше мълчаливо. Удължените й и заострени гърди се люлееха при всяко нейно движение. В зеленикавата светлина тя сякаш беше цялата от слонова кост. Обу каучуковите си обувки и с малък лудешки смях изскочи на двора, подложи гърдите си под тежките струи на дъжда и протегна ръцете си, танцувайки незрима тези ритмични танци, които беше научила в Дрезден. Тя тичаше насам-натам като странно бледо видение, което се издигаше, навеждаше, извиваше така, че дъждът падаше и блестеше върху пълните й бедра; отново се издигаше и тичаше с издаден напред корем така, че само нейните закръглени форми и нейните бедра се предлагаха на мъжа като за приношение — див акт на покорство…
Констънс с мокри и прилепнали коси обърна пламналото си лице и го видя. Сините му очи искряха, а тя със странно движение, сякаш готова за атака, изскочи от малката поляна и се спусна по пътеката, удряна от клонките на мокрите храсти…
Тя беше стигнала почти до широката алея, когато той я достигна и обхвана нейното меко, голо и мокро тяло. Тя извика, изправи се и хубавата й чиста плът се устреми към него. В луд порив той притисна към себе си тази мека и студена женска плът, която пламна като огън в неговите обятия.“

Романът на Дейвид Лорънс „Любовникът на лейди Чатърли“ е отпечатан през 1928 г. във Флоренция. В книгата се разказва за богата омъжена жена — Констънс Чатърли. Тя е красива и страстна, но е дълбоко нещастна в брака си със сър Клифърд Чатърли — инвалид от Първата световна война. Впоследствие Констънс се влюбва в Мелорс — пазач на дивеча в имението на мъжа й. Любовта им е красива, двамата са окрилени и спасени от хаоса на външния свят. В началото е само физическо привличане, но постепенно се сближават духовно и се реализират като пълноценни личности.
Основното в романа е, че всеки от нас има право на свободен нравствен избор. Вероятно концепцията на романа е в следната мисъл на Лорънс: „Моята велика религия е вярата в това, че кръвта и плътта са по-мъдри от интелекта“. Много показателни са и думите на автора, че „Усещането за непристойност се ражда само в този случай, ако разумът презира тялото и се бои от него, а тялото ненавижда разума и му се съпротивлява“. Проблемите на книгата започват от момента на издаването й. Причината е, че авторът е описал детайлизирано сексуални отношения и е използвал непозволена лексика (за онези години).
Заради това книгата е забранена и в Обединеното кралство, и в Щатите като порнографска, а целият тираж е конфискуван и унищожен.
През 1928 г. Лорънс вече е „стрелян заек“ и не се бои от цензурата. Той категорично отказва да издаде книгата, като зачеркне от нея откровените думи и сцени. Трийсет години след смъртта му творбата му продължава да е забранена и се появяват само пиратски копия. През 1960 г. след шумен съдебен процес романът успява да види бял свят. Филмиран е през 1981 г.