Ерик Ф. Ръсел
Зловещата бариера

— Не чуйте! — отчаяно закрещя Лутер, като триеше чело с трепереща ръка. — Нали ме познавате? Не съм лъжец, нито дрънкало. Никога не говоря неща, които не могат да се докажат. Потвърждавам: сега, а може би и от цяло хилядолетие нашата нещастна планета… А-а-а!… А-а-а! От увисналата на кабела слушалка се разнесе тревожен вик: — Лутер! Аутер! Какво ви става? Доктор Ханс Аутер не отговори. Той се свлече на колене, вдигнал странно проблясващите си очи към тавана. После падна на една страна. Бавно, много бавно прекара език по устните си — веднъж, втори път. Смъртта му настъпи сред зловеща тишина. На видео екрана лицето но фогел конвулсираше. Още дълго през откачената слушалка се носеха тревожни викове, които тук вече никой не можеше да чуе. Бил Греам не знаеше нищо за тези три отминали трагични събития. Затова пък той знаеше за Мейо. Вървеше по западна четиринадесета улица. Изведнъж хвърляйки случаен поглед към отвесната стена на „Мартин Билдинг“, видя…