Джоузеф Конрад
Прагът на зрелостта

„Моето очакване, примесено със страх, достигна най-високата степен на напрежение. Колко бавно се влачеха дните на плаването и колко бързо минаваха те! Една ранна утрин навлязохме в някакво устие и докато над крайбрежните низини великолепно изгряваше слънцето, зашавахме по безброй завои, минахме под сянката на голяма позлатена пагода и достигнахме покрайнините на града.
Пред нас, широко разстлала се по двата бряга, лежеше източната столица, до този момент непознаваща бял завоевател — огромно пространство кафяви къщи от бамбук, рогозки и листа, къщи от растителния архитектурен стил, израсли от кафявата почва по бреговете на мътната река. Беше странно да се помисли, че за тези човешки жилища, заемащи много мили, не бяха отишли навярно и половин дузина фунта гвоздеи.
Някои от тези домове от пръти и трева, като гнезда на някакво водно племе, се гушеха до ниските брегове. Други сякаш израстваха от водата; трети в дълги редици, на котви, плаваха по самата среда на реката. Тук-пгам по-далеч, над скупчената маса ниски кафяви покриви, се издигаха големи каменни постройки — кралският дворец, храмове — разкошни и в развалини, разстлали се под отвесните слънчеви лъчи огромни, властни, почти осезаеми; те сякаш влизаха в гърдите заедно с дъха през ноздрите и проникваха в тялото
през порите на кожата.“

Книгата „Прагът на зрелостта“ е написана през 1915 г. Тя е полуавтобиографична — в нея Джоучеф Конрад ни разказва за преживяванията си като морски капитан 27 години по-рано. Опитът на писателя в това отношение е повече от достатъчен, тъй като той прекарва в моретата и океаните немалка част от живота си. Това е оставило дълбоки следи в душата му. По думите на главния герой единственото, което има значение за него, е морето, а корабите са изпитанието за мъжествеността, темперамента, верността и храбростта. Разказвачът от романа ни описва млад човек, който се намира в Сингапур и иска да се прибере във Великобритания. Предлагат му да стане капитан на кораб и той приема. Но почти веднага започват нещастията. Моряците се разболяват от тропическа треска, а предишният ненормален капитан е унищожил животоспасяващия хинин. Няма и попътен вятър, помощникът му, който не е съвсем наред, е убеден, че на кораба витае злокобен дух, и т.н.
Независимо от всичко това волята за победа и твърдото поведение помагат на новоизпечения капитан да преодолее нещастията. Така той прекрачва „прага на зрелостта“, който отделя младостта от възмъжаването.
Без съмнение този и другите романи на Джоузеф Конрад са едни от най-големите достижения на съвременната световна литература. Убедително доказателство за това е, че творчеството му влияе на много писатели — Хемингусй, Фицджсралд, Елнът, Пруст. Селин, Сартър и др. Някои от произведенията му са филмирани от Хичкок, Ричард Брукс и Копола. Филмът на Копола „Апокалипсис сега“ е по книгата на писателя „Сърце на мрака“.