Жак Льо Гоф
Цивилизацията на средновековния Запад

За нас, издателите, е удоволствие и радост да представим на българския читател прочутия френски историк Жак Льо Гоф с неговия фундаментален труд „Цивилизацията на средновековния Запад“.

Жак Льо Гоф (1924 г.) е възпитаник на историографската школа, която без колебание може да бъде посочена като водеща в световната историческа наука. Учен, идеолог, популяризатор на научните знания, научен редактор, автор и съавтор на много книги. Един от редакторите на известното френско историческо списание „Анали“. Автор е на „Интелектуалците през Средновековието“ (1957), „За едно друго Средновековие“ (1977), „Раждането на Чистилището“ (1981), „Въображаемият свят на Средновековието“ (1984) и др. За книгата си „Луи Свети“ (1996) и за цялостното си научно творчество е носител на Голямата награда за история на Френската Академия за 1996 г.

„Цивилизацията на средновековния Запад“ — издадена на много езици и преиздавана многократно — е една нетрадиционна история на Западноевропейското средновековие, която нито идеализира тази епоха (както това правят романтиците), нито я заклеймява като идеолозите на Ренесанса или френските просветители и идеолозите на Френската буржоазна революция. Това е едно друго, живо и многоцветно Средновековие, виртуозно аргументирано от Жак Льо Гоф. Книгата е съпроводена с 63 карти, схеми и рисунки, Хронологически таблици, Исторически атлас, Речник на основните имена, термини и означения, както и с 254 илюстрации — едно своеобразно „иконографско досие“.

… Всяка нация намира опора за национализма си в своята средновековна история: французите — в кръстоносните походи и катедралите, германците — във Фридрих Барбароса, в тевтонските рицари и майсторите-певци, испанците — в Сид, италианците — в Данте и Марко Поло. Двадесети век усили страстта по Средновековието в посока на неговите постижения в духовната област, техниката и мисленето.
…Накратко, ако повярваме на многобройните ласкатели днес, Средновековието трябва да е изобретило всичко: свода и перспективата, т.е. съвременното изкуство; воденицата и следователно механизацията; полицата и оттам — капитализма; диалектиката — покровителка на напредничавата мисъл; любовта и накрая смъртта.
Представеното в настоящия труд Средновековие е по-умерено.
… Читателят може да сметне моето описание за прекалено „мрачно“ и в противовес на това да замечтае с наслада и доверчивост за очарователния образ, внушаван от „Златната легенда“. Вероятно е той да се опита да заклейми моето Средновековие на глад, епидемии, жестокост, грубост, за да върне едно Средновековие на възвишени химни, великолепни катедрали и обаятелни светци. Бих искал само тези явления, а те са изключения, да не крият от погледа му останалото, онова, което е било ежедневие.
Ако ми бъде позволено, бих искал да отправя един банален съвет към читателя и да му препоръчам вместо опитите за бягство към някакво въображаемо Средновековие да се запита честно, дали би пожелал чрез силата на Мерлин или Оберон да бъде пренесен в онова време и да остане да живее там? Нека се замисли, че хората от Средновековието — и тук без страх от грешка можем да кажем, че всички хора от Средновековието — постоянно мечтаели да избягат от своето време, да отидат в отвъдното, на небето и че от всички разтърсващи ги страхове най-незначителен е бил страхът от смъртта — смъртта, голямото "отсъствие в средновековната иконография преди XIV век.
Жак Льо Гоф