Йордан Радичков
Акустичното гърне

"Гвардейските шапки бяха спешени на перона; сукното на дъната аленееше ярко и хвърляше червени отблясъци. Човекът им представи Бомбето — за тая цел той го докосна с пръст и шапките завикаха гръмовито: „Ура!“. Пауновите пера затрепериха, кланяйки се на Бомбето, а една духова музика, строена между чакалнята и гаровата помпа, засвири марш. Бомбето поздрави много вежливо, като съвсем слабо се повдигна на стремената. Гвардейските шапки отново му отвърнаха с гръмогласното си „Ура!“. „Не е тук като на ръждивите хълмове — си каза Бомбето. … Гвардейките не стърчаха върху колове; те яздеха млади момчета, двадесетгодишни, които с отсечена крачка бяха преминали през града, пренасяйки ги пред любопитните погледи на населението. Момчетата бяха високи един и шестдесет и пет сантиметра. Не, не е като на ръждивите хълмове!
След гвардейските шапки му направиха много силно впечатление полицейските шапки. Те бяха тъй добре изпънати с пружини, че едва забележимо повдигаха дъната си, готови сякаш всеки миг да се втурнат или да бъдат отнесени нанякъде. Козирките бяха лъснати до болезненост. Но не само козирките — всяко копче или всяко преждило лъщеше остро срещу Бомбето.“

В книгата са включени следните разкази на Йордан Радичков — „Бомбето“; „Козя брада“; „Дървената кука“; „Ерусалимчета“; „Вятърът на спокойствието“; "Дърворезачка " и „Акустичното гърне“.
В „Бомбето“ тази очовечена шапка ни разкрива нейната си гледна точка за българската история от двайсети век. Новелата е много оригинална и много четивна.
В „Козя брада“ действието се развива в годините след смъртта на Сталин. Трагичната съдба на българския селянин и смазващата и убиваща бюрократична машина са разкрити около интригата с една изгубена и впоследствие намерена овца.
За разказа „Дървената кука“ самият Радичков пише: „Широк е народният живот, дълбоки са недрата на неговата душа, огромно е сърцето му и как, питам се, мога да събера всичко това в една шепа разказ?“. Успял е да го събере по пленяващ начин.
В „Ерусалимчета“ писателят пресъздава съдбата на човека, като интерпретира християнски теми. Заглавието на разказа е взето от наименованието на наивно нарисувани картини с библейски сцени. Някогашните хаджии носели със себе си тези изображения, като се връщали от Ерусалим.
Във „Вятърът на спокойствието“ четем голямата книга на живота на човек, преживял войните и видял смъртта. Според Радичков тази книга е „много по-голяма от войната и от океана заедно с параходите и делфините; много по-голяма и от географията…“.
В „Дърворезачка“ писателят ни разказва за премеждията си с извънземна цивилизация. Той майсторски и с много хумор е преплел фантастичното и реалното.
„Акустичното гърне“ е наниз от спомени и есета. Това е вероятно най-запомнящата се мисъл в произведението: „Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки“.