Жерар дьо Нервал
Дъщерите на огъня

С живота и творчеството си Жерар дьо Нервал (1808–1855) отговаря на редица представи за поет-романтик. Трагичното възприемане и осмисляне на собствената му съдба го отвеждат в илюзорния свят на поетическата фантазия. Именно поетическото начало определя неповторимо личния и лиричен облик на повестите и новелите, включени в настоящия том с избрана художествена проза на писателя. Представени са основните периоди в белетристичното му творчество с оглед на по-важните теми и мотиви в литературата на романтизма. Обладан от неукротима жажда за познание, Нервал въплъщава скитническия дух на поета-романтик, независимо дали броди из потайните кътчета на нощния Париж с приятели от кръга на артистичната бохема („Октомврийски нощи“, „Малки бохемски замъци“), или интересът му към Изтока го отвежда в Египет и Сирия, откъдето донася романтичната повест „Предание за царицата на утринта и за премъдрия Сулайман“. Увлечението по мистицизма на средновековието е в основата на повестта „Омагьосаната ръка“ наред със засиления интерес към декласираните слоеве на обществото — скитници, крадци, фокусници, шарлатани, шутове и бродещи поети. Превъплъщенията на общоромантическата идея за любовта като безкраен стремеж към идеала откриваме в новелите от сборника „Дъщерите на огъня“, едно от най-представителните произведения на литературата на романтизма. Повестта „Орелия“, останала незавършена поради преждевременната смърт на поета, разработва наред с темата за любовта и тази за раздвоението на личността, чиито корени откриваме у Хофман.