К. В. Керам
Богове, гробници и учени

Курт В. Марек (псевдоним К. В. Керам), е роден на 20 януари 1915 г., в Берлин в семейството на дърводелец. След като посещава реалната гимназия Хохенцолерн, той получава и специална подготовка, като издателски работник в берлинското издателство Йозеф Зингер, а заедно с това става редовен слушател в университета Лесинг и Берлинския университет. Отдава се на исторически, литературни и изкуствоведски занимания, работи и като журналист. Отначало сътрудничи в пресата и радиото в Берлин — като литературен, филмов и театрален критик при „Берлинер бьорзен курир“ и „Берлинер бьорзен цайтунг“. След 1933 г., когато върху художествената критика се упражнява силен натиск,
Марек пише фейлетони и „културни куриози“ за „Корале“ и „Берлинер илустрирте цайтунг“.
Към националсоциализма Марек, чийто баща е бил стар профсъюзен деец, се отнася отрицателно.
През 1938 г. Марек е мобилизиран във Вермахта. През време на войната той написва кореспонденцията „Ние държахме Нарвик“ (1941), но поради „пораженската“ си тенденция тя бива спряна, като не отпускат хартия на издателя.
След дългогодишно обработване на огромен материал Марек публикува през 1949 г. под псевдонима К. В. Керам в издателство Роволт своя труд върху историята на археологията „Богове, гробници и учени“.
През 1954 г., като втори том излезе „Богове, гробници, учени в картини“, а през 1966 г., последва и третият том „Богове, гробници, учени в документи“.
От есента на 1951 до 1953 г. Марек участва активно в разкопки в Мала Азия, най-вече като доброволен сътрудник в експедицията на Каратепе, която под ръководството на проф. Босерт разкри значителни находки от хетски произход. След нея Марек написа книгата „Тесен пролом и черна планина“ — откриване на хетското царство" (1955).
Плод на дълга подготвителна работа е и излязлата през 1966 г. негова книга „Археология на киното“, както и книгата „Първият американец“ (1971 г. — издание на български език под заглавие „Най-древният жител на Америка“), посветена на северно-американската археология.
Марек е носител на италианската литературна награда „Банкарела“ за 1953 г.
Писателят почина през 1972 г.