Димитър Беров
Път през XX век

Автор
Димитър Беров
Заглавие
Път през XX век
Издателска поредица
Памет
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Мемоари
Жанр
Българска документална проза, Мемоари, Спомени
Главен редактор
Георги Гроздев
Технически редактор
Стефка Русинова
Коректор
Стоянка Ленкова
Предпечатна подготовка
Васил Гроздев
Издател
Издателство „Балкани“
Град на издателя
София
Година на издаване
2004
Адрес на издателя
бул. „Цариградско шосе“ №47 А, бл.Б
Други полета
ТАЗИ КНИГА СЕ ИЗДАВА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПОМОЩТА НА Г-ЖА ДИНА ДОРОСИЕВА — В ПАМЕТ НА ПОКОЙНИЯ Й СЪПРУГ, МОЙ СЪВИПУСКНИК И ПРИЯТЕЛ Д-Р ДИМИТЪР ДОРОСИЕВ, И СЪЮЗА НА ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА ВОЕННИТЕ НА НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО УЧИЛИЩА, ШКОЛАТА ЗА ЗАПАСНИ ОФИЦЕРИ И РОДОЛЮБИВОТО ЗАПАСНО ВОЙНСТВО
Носител
хартия
Печатни коли
16
Формат
130/200
Брой страници
246
Подвързия
мека
Цена
4 лв.
С илюстрации
да
ISBN
954-8353-90-3
УДК
886.7-94, 61(497.2)(092)(093.3), 92 Беров, Димитър Николов
Анотация

„Прочетете тази книга. Може би ще се окаже една от най-хубавите, които са държали ръцете ви. «Път през XX век» -най-жестоката, но и най-вълнуваща епоха в историята на човечеството. Детството в непоквареното, непогубено малко българско селище — най-щастливият, обичан спомен в дългогодишния житейски път на автора. Ще почувствате аромата и колорита на България «от вчера». Най-хубавото от този свят, който вече го няма, авторът носи в сърцето си цял живот, за да го предаде на младите, за да остане в бъдното.
Воин, лекар, гражданин, Човек, д-р Беров оцелява при всички изпитания. Тайната е много проста: той обича хората и те му отвръщат със същото. Неслучайно за мото на своето повествувание е избрал финала на разтърсващия грузински филм «Покаяние»: «Че какъв ще е този път, който не води към храм?» Целият житейски път на д-р Беров е път към храма на човечността, в който той е призван първожрец“.
Дянко Марков

Информация за автора

Д-р Димитър Беров е роден на 22.03.1923 г. в гр. Лясковец. Завършва ВНВУ през 1944 г. с 64-и випуск. Участва във Втората световна война като ротен командир и офицер за поръчки към щаба на 16-а пехотна дивизия. Награден е с военен орден „За храброст“. След края на войната се уволнява по собствено желание и през 1950 г. завършва медицина. Работи като минен лекар, завеждащ Вътрешно отделение и главен лекар в болницата в Трявна. Един от основателите е на Дружество SOS-Детски селища в България. Публикувал е разкази и исторически проучвания.

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на

Корици 2