Николай Хайтов
Асеновград в миналото

СТАНИМАКА — СРЕДНОВЕКОВНО СЕЛИЩЕ
Първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград — Станимака, е
Уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ,
главно командуващ западните войски на Ви­ зантийската империя и управител на
Пловдивската об­ ласт — Григор Бакуриани.
Името „Станимака“ е споменато в глава II на Устава, където се изброяват владенията,
        които Бакуриани пода­ рява на манастира:
"Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с бла­ гочестивите хрисовули като
бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които,
        бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хри­ совули. От тях първият и
главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема
и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно
        с полските имения, спадащи към нея, т. е. местността, наречена Янова, в която сега
бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролонг, местността Добростан,
местността Вурсей, местността Лалкова заедно с т. н. Аврова.
Всички тези места (се даряват) с гореспоменатата крепост и с цялата им околност
и определено землище; със старите им граници и всички привилегии и доходи съобразно
със съдържанието на предишното очертание на границите им.
Освен това дадох и разположеното в съседство с. тях село, наречено Станимака,
заедно с построените там две крепости, а също и техните полски имоти, сиреч Липица и
местността, наречена „Св. Варвара“, съседна на Пренеци, със скитовете й „Св. Никола“,
        „Св. Илия“, „Св. Георги“, който се намира нагоре, а също и „Св. Георги“, който е долу,
близо до селото.

--------------------
        Григорий Бакуриани произхождал от подвластните на Византия грузински територии — издънка от стар княжески род.
При възцаряването на византийския император Алекси Комнин (1081— 1118 г.) Григорий заедно с брата си Апасия го подкрепили и благода­ рение на тази помощ той успял да седне на императорския трон.
Благодарен за тия безценни услуги, новият император не за­ къснял да се отплати на двамата братя: Апасия бил назначен на висока служба, а Григорий направил бляскава и бърза кариера отначало като военачалник на Каре при Ерзерум, след
това като управител на Смолянската област в Южните Родопи, на Филипополската тема и най-сетне като велик доместик на Запад, магистър (главнокоман­ дуващ) на европейските войски на Византия. Заедно с това Гри­ горий получил обширни феодални владения във Филипополската тема, в Мисонополско, в Серско, едно от най-високите дворцови отличия — „севаст“, и много други почести. Но Бакуриани е искал освен това да си обезпечи „блаженствата на отвъдното царство“ и затова през 1083 г. изгражда Бачковския манастир „Света Богородица Петричка“ нива, наречена „Янова“, до границата на крепостта и селото Петрич, край буйна планинска река (Асеница) и го надарява с об­ ширни и богати владения от своите собствени феодални земи.
Бакуриани не е имал обаче възможност дълго да се радва на „богоугодното“ си дело. В едно сражение с печенегите през 1085 г. при Белятово той се блъска в едно дърво и пада мъртъв. Тъй умира прославеният в битките мъж, основателят на Бачковския манастир, чието дело е от особено значение за прерастването на „селото, наре­ чено Стенимахос“, в град Станимака.