Пътища извървени
- Заглавие
- Пътища извървени
- Подзаглавие
- Записки на нелегалния партиен работник
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Българска документална проза
- Редактор
- Катя Топчиева
- Художник
- Петър Тончев
- Художествен редактор
- Тотю Данов
- Технически редактор
- Борис Въжаров
- Рецензент
- проф. д-р Добрин Мичев, Борис Милев
- Коректор
- Анета Каменарова
- Издател
- Партиздат
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1979
- Адрес на издателя
- бул. „В. И. Ленин“ №47
- Печат
- ПК „Д. Благоев“ — София, ул. „Н. Ракитин“ №2
- Други полета
- Тираж брошура 12000 екз. Цена мека подвързия — 1,80 лв.
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- 9.I.1979 г.
- Подписана за печат
- 17.V.1979 г.
- Излязла от печат
- м. май
- Печатни коли
- 25,50+1 прил.
- Издателски коли
- 21,42+0,84 прил.
- Формат
- 84×108/32
- Код / Тематичен номер
- 12/95362/22511/5516-118-79
- Номер
- Б-3
- Издателски №
- 6150
- Брой страници
- 408
- Тираж
- 3110
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,33 лв.
- УДК
- 821.163.2-94
- Анотация
-
Стефан Христов с роден на 27 декември 1901 г. в гр. Цариброд (сега Димитровград — Югославия).
Изпитанията, които изживява семейството през Първата световна война, политическата и икономическата обстановка в бедното, но будно гранично градче, влиянието на прогресивните ученици в Трета софийска мъжка гимназия и особено въздействието на Великата октомврийска социалистическа революция го довеждат през 1919 г. в редиците на Комсомола, а следващата година в партията.
В края на 1920 г. е утвърден за завеждащ пункта на нелегалния канал на ЦК на БКП в гр. Цариброд, през който преминават функционери на ЮКП, отиващи за Москва през България и Черно море, и по който се пренася печатана в Москва и в София нелегална литература за обявената извън законите ЮКП. По-късно каналът е в служба на Комнитерна в борбата му срещу врангелистите. След Септемврийското въстание 1923 г. през пункта на нелегалния канал Цариброд преминават много български политемигранти и партийни функционери.
По решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП през 1928 г. той е прехвърлен в Австрия, и в началото на 1929 r. е изпратен в Париж, където повече от две години участва в борбите на революционната българска емиграция като секретар на българската група комунисти при ФКП.
През март 1931 г. по решение на Задграничното бюро на ЦК на БКП той се завръща в София и е привлечен на работа в на Окръжна организаци5 на БКП. През 1932–1933 г. става член на Софийската окръжна организация на БКП.
В съдебния процес по провала на ЦК и на Софийската окръжна организация на БКП 1935 г. той е осъден задочно.
В края на 1933 г. по решение на ЦК на БКП е изпратен в Москва, където следва Международната ленинска школа на Коминтерна, а по-късно работи в различни съветски организации.
След завръщането си в България през 1946 г. работи във Върховния стопански съвет, а после в Държавната планова комисия като заместник-председател. От 1963 до 1969 г. е председател на Комисията по цените и заместник-председател на Държавния планов комитет.
Бил е делегат на Деветия и Десетия конгрес на БКП и избиран за член на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП.
Носител е на званието Герой на социалистическия труд и на ордените „Георги Димитров“, „Народна република България“ — първа степен, „Девети септември“ — първа степен и „За народна свобода“ — първа степен. Почетен гражданин е на столицата.
Мемоарната му книга „Пътища извървени“ разказва за неговия дълъг път на нелегален партиен работник и разкрива нови неизвестни страници от революционните борби на партията. - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии