Джеръм К. Джеръм
Разговори след вечеря

— Приятели, не искам да ви разстройвам нервите — започна чичо ми с особено впечатляващ, да не кажа смразяващ кръвта глас, — та ако предпочитате да си замълча, ще го сторя, ала всъщност точно тази къща, в която сега си седим, е обитавана от призраци.
— Не може да бъде! — възкликна господин Кумс.
— Какъв е смисълът да ми казвате дали може или не може да бъде, когато аз току-що ви съобщих, че е така? — отвърна чичо ми леко обидено. — Заявявам ви, че къщата е обитавана от духове. Най-редовно в нощта срещу Рождество в Синята стая витае духът на греховен човек — човек, който някога е убил един коледар с буца въглища.
— И как го е направил ? — попита господин Кумс, изгаряйки от нетърпение да разбере. — Трудно ли е било?
— Не знам как го е направил — отговори чичо ми, — той не е разяснил технологията. Коледарят бил заел позиция точно от вътрешната страна на входната врата и изпълнявал балада. Предполага се, че когато отворил уста да вземе си бемол, грешникът запратил буцата въглища от един от прозорците, тя влязла в гърлото на коледаря и го задушила.
— Нужен е точен мерник, но си заслужава да се опита — замислено пророни господин Кумс.
— Уви, това не е било единственото му престъпление! — добави чичо ми. — Преди това убил някакъв соло корнетист.
— Ами! Това удостоверен факт ли е? — възкликна господин Кумс.
— Естествено, че е факт — отвърна чичо ми сприхаво, — поне доколкото може да се очаква нещо да е факт в случаи от този род. Колко сте заядливи тази вечер!