Димо Райков
Писма до мъртвия брат • Пансионът

Димо Райков:
Казано е — живите затварят очите на мъртвите, а мъртвите отварят очите на живите…

Думи без давност за романите от онова време

„Младият белетрист Димо Райков е с рано изявена авторска физиономия. Има изострен поглед и способност да разкрива необикновените и стресови прояви на човешката психика; пестеливо, но впечатляващо изобразява характерите. Социалното му чувство не е превзето, а е плод на изстрадан опит“.
Радой Ралин — 09.06.1989 г. (Из препоръка за членство в СБИ)

„Романът «Писма до мъртвия брат» на Димо Райков се нарежда сред най-доброто, писано за смъртта у нас и в чужбина“.
Акад. Ефрем Каранфилов — в. „Експрес“ (1993 г.)

„Не бях чела скоро нещо толкова искрено-съкровено и същевременно съдържащо в обобщен вид атмосферата на бездуховното тоталитарно време. Романът на Димо Райков «Пансионът» е оригинално явление в съвременната ни проза“.
Ваня Бояджиева — в. „Литературен форум“ (1995 г.)