Димитър Талев
На завой

Когато искаме да наложим нещо на човека, ние трябва да знаем какво може да понесе той, да приеме, да усвои. Комунистите мислят, че ще се наложат със сила, но природата у човека е по-силна и от ужасите на революцията и от юмрука на диктатора. Не съществува сила, която ще прероди човека за сто, двеста или хиляда години. Трябвало да минат милиони години, докато изчезне опашката у човека, нужно е да мине много време, докато обуздае той макар и най-малката антисоциална склонност.

През комунистическо време българският читател беше лишен от истинско познание. Огромно количество безценни книги бяха заключени в специални фондове и малцина имаха достъп до тях.
Сред тези книги беше творбата на Димитър Талев „На завой“. Романът се включва в дългата поредица художествени творби оставени от Вазов, Захари Стоянов, Йордан Йовков, Константин Константинов и други наши автори, които разкриват пагубното влияние върху българския живот на социалистическото учение.
„На завой“ е мъчителна равносметка на годините между двете световни войни, когато нашата мислеща интелигенция търси изход за себе си и за народа си. Главният герой Крум Кошеров се отърсва от довчерашните си заблуди и заедно със своята любима се връща в запустелия бащин чифлик, където започва истински живот като всички достойни българи.
Този роман е четен от малцина хора, даже и специалисти. Новото издание го връща за нов живот.