Лафкадио Хърн
Погребаната тайна

"Лафкадио Хърн е толкова японски, колкото тристишията хайку.*
Тази фраза присъствува задължително във всички статии, студии, предговори за Лафкадио Хърн (1850—1904). Възприема се като толкова естествена, че днес вече никой не се пита на кого първо е хрумнала. Знае се обаче, че е изречена от японец.
Така или иначе, самият факт, че макар да пише на английски, Лафкадио Хърн, или по-точно Коидзуми Якумо — както сам из¬бира да се нарича в Япония, — е включен дори в меродавния Библиографски речник на японската литература, недвусмислено говори, че за японците той е свой. А да бъдеш приет от една нация, която векове наред ревниво е бранела и продължава да брани духовната си чистота, е истинско признание.
Може би от значение е обстоятелството, че Лафкадио Хърн пристига в Япония в разгара на периода Мейджи (1868—1911), който слага край на близо тривековната самоизолация на Япония и я въвлича стремглаво във водовъртежа на световния културен обмен. А може би е израз на дълбока почит към този евро-американски чудак, който съумява да открие в Япония не само екзотика, но и едно туптящо сърце със своя човешка тъга и стремления, със съзнание за самобитно културно минало и с богата творческа фантазия.
Якумо — японското му име, е дълбоко символично. Означава Осем облака, или според митологичната трактовка на числото осем — Безброй облаци. Подобно на блуждаещ облак, гонен от ветровете, Лафкадио Хърн дълго се скита из различни страни, за да открие на четиридесетгодишна възраст страната, в която „по силата на кармата“, както полушеговито твърди, му е било отредено да живее.
Пътят му към Япония и към последното му име е всъщност път към себе си, път на само познанието, на преодоляването на вътрешните противоречия, път към вярата в собствените възможности.