Захари Стоянов
Записки по българските въстания • том II

И така нашите въстания заслужават да се опишат и изучат заедно с всичките свои по-известни герои, за която цел и се завзех, за да направя начало. Най-много се занимах с Панагюрското въстание не само за това, че за него имам най-точни сведения ; но и по тая още причина, че в него взе най-голямо участие народът и че неговите апостоли-организатори Волов, Бенковски, Икономов и Каблешков се самоубиха, нещо, което не стана ни с един от останалите окръзи. Старах се да бъда точен и верен в границите на действителността, без ни най-малко преувеличение на тоя или оня факт. Не се ръководих от никакви авторитети и правила: святата истина ми бе знамето. По тая причина именно характеристиката на мнозина мои герои и някои картини, копирани от действителността, излизат малко груби, да не кажа, и отвратителни, за което пак аз не съм виноват, а българският живот, че е създал подобни сцени и типове.
Ще забележат читателите, че между моите герои не фигурират твърде начесто ни учени глави, ни тежки търговци, нито пък влиятелни богаташи, а прости и обикновени хорица, все от долня ръка. Не фигурират те именно затова, защото делото, което описвам,е чуждо за тях.