Елчин Сафарли
Ти ми беше обещан

Може би това е твоята история…
… понякога ми се струва, че това не се е случило с мен…

„Това съм аз. Би било смешно да го крия и да излъжа, че това е «просто един образ». В тази история съм поместил един сложен период от живота си, когато времето ми отне самия мен. Опитах се да пиша за загубата и сам не забелязах как израснах от тази болка. Започнах да ценя неща, които преди не ценях. Да виждам цветове и нюанси, които преди не забелязвах. Сигурно нямаше да го постигна, ако не бях загубил нещо друго. На мястото на изгубеното се отварят бездънни ями и когато се опитваме да ги запълним, започваме още повече да ценим живота. Но нека това, което губим, да бъде изпитание за нас, а не инквизиция.“

„Ти ми беше обещан“ е книга за възраждането, една малка история за човека, който отново се научава да живее, когато спомените са единственото, което му е останало.


Време и Водопад не се отричат от миналото, защото това би обезсмислило всичките им усилия. Двамата герои се превръщат един за друг във фарове, които осветяват правилния път. Точно когато имат най-голяма нужда. Наистина, понякога приятелството между един мъж и една жена изкристализира в спокойна зряла любов, в нейната най-висша форма.
Ето още един труден житейски избор — да решиш по кой мост да минеш и кой да изгориш. Благодарение на Водопад Време не се сблъсква с този избор, той успява да запази всички пътища и същевременно да избере единствения, който е за цял живот.
Време трябва да приеме всички сезони, всички периоди в живота си, без да се крие от никой от тях. Когато го постига, тогава и Водопад разкрива в обятията му своята женска същност, в най-добрия смисъл на думата. Всяка жена търси в очите на мъжа своето отражение. А тази, която казва, че е открила своето предназначение в работата, децата, психологията или плетенето, лъже или себе си, или всички. Така ни е създал Твореца — жената се ражда и има своето безкрайно продължение… в прегръдките на мъжа.
А Водопад подарява на Време продължението на неговия живот. Жената винаги постъпва така. Тя връща на мъжа вярата дори когато на пръв поглед от нея не е останало нищо.