Българска национална кухня
- Заглавие
- Българска национална кухня
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Кулинария
- Жанр
- Българска кухня
- Редактор
- Георги Георгиев Стоянов, Надежда Иванова Чипилска
- Консултант
- Иваничка Петрова Георгиева, Лилия Василева Радева
- Художник
- Румен Ракшиев
- Художествен редактор
- Михаил Макариев
- Технически редактор
- Катерина Вандова
- Рецензент
- ст.н.с. I ст., к.м.н. Митана Димитрова Маркова — Стоянова, д-р Хелда Христова Боева, инж. Мила Петрова Попова
- Коректор
- Антоанета Николова, Ливияна Йотова
- Издател
- Държавно издателство „Земиздат“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1983
- Адрес на издателя
- бул „Ленин“ 47
- Печат
- ДП „Димитър Благоев“ — София
- Носител
- хартия
- Литературна група
- III-1
- Дадена за набор/печат
- 19.VII.1982 г.
- Подписана за печат
- 25.XII.1982 г.
- Излязла от печат
- 31.III.1983 г.
- Печатни коли
- 18,50+4,50
- Издателски коли
- 23,98+5,83
- УИК
- 27,48+7,3
- Формат
- 70/100/16
- Код / Тематичен номер
- 05 9533446537/4487-1-83
- Номер
- 64
- Поръчка
- 91/81
- Брой страници
- 296
- Тираж
- 100 000+100
- Подвързия
- твърди
- Цена
- 4,70 лв
- С илюстрации
- да
- УДК
- 641Б
- Анотация
-
Храненето е основа на човешкото здраве. Едновременно с това то е важна съставка на бита.
Храната, облеклото и жилището дават облика на битовата култура, която исторически е търпяла промени. Но ако музеите (етнографски, археологически, исторически) са запазили за поколенията стари образци на облекло, оръдия на труда, жилищна подредба, цели къщи или „села-музеи“, за храната на нашите предци ние можем да съдим само по рецептите и описанията на грижливи събирачи на фолклорни ценности.
В XX век — века на научно-техническата революция — съществена и много бърза промяна наред с другите страни на бита търпи и храната. Силно се разви хранителната промишленост. Списъкът на хранителните продукти непрекъснато се обогатява. Разкриват се нови източници за тяхното получаване. Учените обърнаха поглед към богатствата на моретата и океаните, към химичния синтез на нови храни, към използуването на нефтопродуктите и рибените кости за храна на човека. Едновременно с това трябва да се отбележи, че както в развитите капиталистически, така и в социалистическите страни хората днес почти ежедневно се прехранват. При все по-намаляващия разход на енергия от човешкия организъм (поради механизация и автоматизация на труда и бита) поеманата храна обикновено надхвърля нуждите му. Това важи преди всичко за възрастните, чиито потребности от белтъци, мазнини и въглехидрати постепенно с напредване на възрастта се понижават поради намаляване на основната обмяна. По-съществената причина за преяждането обаче е социално-икономическа. Нашите съвременници живеят при условия на „изобилно хранене“, тъй като доходите на хората значително надхвърлят средствата, необходими за съществуване, и, от друга страна, на пазара могат да се намерят в изоби¬лие разнообразни продукти, осигурени от високопроизводителното селско стопанство. В страните с висок стандарт се консумират големи количества животински белтъчини и мазнини под формата на месо, месни продукти, мляко и млечни продукти. Широкото потребление на високорафинирани брашна и захар замести обемните въглехидрати, приемани векове наред като цели зърна, грудки, свежи плодове и зеленчуци. Наблюденията на лекарите през последните десетилетия все по-убедително разкриват безспорната връзка и взаимна зависимост между начина на хранене, заболеваемостта и причините за смъртност в развитите страни. Учените поставят под въпрос целесъобразността и ползата от изобилното хранене. Освен към други фактори все повече упреци се отправят към злоупотребата с въглехидрати и мазнини. - Бележки
-
Фотографи: Явор Петров, Димо Димов, Ирена Димова, Атанас Узунов
Езиков редактор: Люба Димитрова
Монтажист: Марияна Григорова - Въведено от
- dao
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени