Дъглас Адамс
Почти безобидна

Името на Дъглас Адамс бе почти неизвестно на българските читатели до 1988 година, когато излезе блестящата му книга „Пътеводител на галактическия стопаджия“. И още през същата година бе последвана от продължението й „Ресторант в края на вселената“ или както самият автор казва, това е втората книга от трилогията, която се състои от четири книги, а съвсем скоро добавя — трилогията от пет книги.
С какво ни очарова толкова много Дъглас Адамс? С тъжно-веселите приключения па четиримата стопаджии? С шаржовите си провокации на могъщия свят на бизнеса и рекламата? С ултрамодерната си игра да преплита реалността с непридвидимото и невероятното? С това, че следва традициите на големите си предшественици Дж. Суифт, Л. Карол и Дж. Толкин? И само тях ли? С прекалено динамичния си модел на света или с дръзките хиперболи, с шегата и смеха, така наситени с болка? Или с предизвикателството към нашата фантазия, която преобръща наопаки, изхвърля ни до звездите и ни връща на земята, за да ни покаже с любяща усмивка несъвършенството ни?
А кой е Дъглас Адаме? Сценарист? Прозаик? Драматург? Едип от най-популярните представители на младата генерация в английската литература? Фантаст или сатирик? Или всичко заедно? Но след 1978 година, когато слага началото на нашумелия радио-, а по-късно и телевизионен сериал, той се превръща в неотменен спътник на съвременниците си, в необходимост като въздуха, защото смехът е спасявал света и ще го спасява!