Артур Шопенхауер
Афоризми за житейската мъдрост

,Афоризми за житейската мъдрост" е онзи блестящ мисловен кристал, който събира основните идеи на една система, променила духа на времето, представите на творците и волята на поколения интелектуалци — философията на живота, създадена от Артур Шопенхауер. Включена в излязлата през 1851 г. книга „Парерга и паралипомена“, тази творба превръща неособено известния мислител в прочут философ и води до преоткриване на основния му труд, появил се още през 1819 г. — „Светът като воля и представа“.
И днес „Афоризми за житейската мъдрост“ е най-издаваното, най-четеното и най-цитираното произведение на Шопенхауер. Остроумно, ерудирано и проницателно то разкрива трагикомедията на човешкия живот, като едно безкрайно люшкане между болката и скуката, между материалната и духовната бедност. С драстичен жест се смъкват маските на Аза, а неутолимият ламтеж за богатство и престиж се оказва основният източник на страдания и беди: „Значението, което отдаваме на чуждото мнение, както и постоянната ни тревога за него, по принцип надхвърля всякаква разумна цел, така че може да бъде разглеждана като масова или по-скоро вродена мания“. Човекът — твърди Шопенхауер — трябва да търси щастието не във външните неща, а в самия себе си, във физическото и умствено усъвършенстване. Защото, предупреждава ни той, рано или късно всеки остава сам и тогава е безкрайно важно с кого оставаш насаме. Забелязвайки с горчива ирония, че „там, където търсим удоволствие, най-често намираме поучение“, Шопенхауер препоръчва най-неопосредстваната и чиста наслада — духовната. Тя не води до разорение, не съсипва здравето, не ни хвърля в двубой с чужди честолюбия.
Своя жлъчен, но точен анализ на нравите философът подкрепя с афоризми на мислители от всички епохи, като песимистично добавя, че открай време мъдреците са проповядвали едно и също, а хората са правели тъкмо обратното. Не е трудно в неговите напътствия за щастлив живот да открием интелектуалната основа на днешните психологически библии, които се опитват да избавят човека от страховете, глупостта и отчаянието. Но пътя на спасението всеки изминава сам. С воля за живот и с представи, вдъхнати му от големите интелектуални спътници на човечеството.