Хайнрих Ман
Учителят Унрат

…Ако беше още по-силен, той наистина щеше да бъде щастлив ; ако при един прелом на своята съдба, която беше човеконенавистничеството, не се беше предал на актрисата Фрьолих. Тя беше обратната страна на неговата страст; тя трябваше да получава всичко, и то в ония размери, в които другите го губеха. Тя се нуждаеше толкова повече от грижи, колкото повече другите заслужаваха погром и унищожение. Върху нея се бе съсредоточила цялата прекомерно чувствителна нежност на този човеконенавистник. За Унрат това беше лошо: той сам си го казваше. Казваше си, че актрисата Фрьолих не бива да представлява нищо повече от едно средство, с което да се „спипват“ и смазват учениците. Еместо да бъде тъй, сега тя седеше редом със самия Унрат, високо издигната и свята пред лицето на цялото човечество, и той бе принуден да я обича и да страда от тази обич, която се бунтуваше срещу желанието му да служи на своята омраза. Обичта на Унрат бе посветена на закрилата над актрисата Фрьолих и заради нея той стигна до грабеж: любовта му беше типично мъжка. Въпреки това дори и тази любов доведе в края на краищата до слабост…