Монадологията
- Заглавие
- Монадологията
- Подзаглавие
- Четириезично издание
- Други автори
- Димитър Денков, Лидия Кондова
- Език
- български
- Категория
- Философия
- Преводач
- Лидия Кондова
- Език, от който е преведено
- френски
- Година на превод
- 2016
- Редактор
- Димитър Денков
- Коректор
- Габриела Манова
- Оформление на корица
- Андрей Козарев
- Компютърна обработка
- Любен Козарев
- Предпечатна подготовка
- Изток-Запад
- Издател
- Издателство „Изток-Запад“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2016
- Адрес на издателя
- ул. „Христо Ценов“ №9-13
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- май 2016
- Излязла от печат
- май 2016
- Печатни коли
- 16
- Формат
- 16/60/90
- Брой страници
- 254
- Подвързия
- твърда
- ISBN
- 978-619-152-851-6
- УДК
- 111.3, 101(091)(430)
- Анотация
-
Във философията като „чисто мислене“ извън историкобиографичен контекст, бездруго рядко обсъждан при издребняването на науките, обикновено се подминават условията, довели до едно от най-влиятелните онтологически построения на Новото време: Монадологията. Изобщо проблемът за онтологията, с който по-късно и най-вече в Германия ще се злоупотребява тъй много от Кант до Хайдегер, се поставя благодарение на това популярно и донякъде случайно произведение.
Откъм научните спорове към края на XVII в. и живота на Лайбниц то обаче е твърде специализирано и напълно необходимо. В разностранното разглеждане на старата идея за монада тук се разгръща онтологията, водена от убеждението за предустановената хармония във Вселената. Това я прави и фундаментална онтология, каквато впрочем е всяка, която претендира за всеобясняващо учение за съществуването. - Информация за автора
-
Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646–1716) е немски философ, математик, дипломат, библиотекар и юрист, заемащ важно място в историята на математиката и философията.
Независимо от своя съвременник Исак Нютон, Лайбниц развива основите на математическия анализ, като създава и използваната и в наши дни в тази област Нотация на Лайбниц. Той е и един от най-продуктивните изобретатели в областта на механичните калкулатори. Опитвайки се да добави възможност за автоматично умножение и деление в калкулатора на Паскал, той за пръв път описва колесните калкулатори и изобретява колелото на Лайбниц, използвано в аритмометъра, първият серийно произвеждан механичен калкулатор. Той допринася и за изявяването на двоичната аритметика, която е в основата на днешната цифрова техника.
В областта на философията Готфрид Лайбниц е най-известен със своето заключение, че нашата Вселена, в ограничен смисъл, е най-добрата възможна, сред всички, които Бог би могъл да създаде. Наред с Рене Декарт и Барух Спиноза, той е един от тримата най-видни привърженици на рационализма на 17. век. Разсъжденията на Лайбниц са предвестник на съвременната логика и аналитична философия, но в същото време неговата философия е и обърната назад към схоластичната традиция, в която до заключенията се стига чрез прилагане на аргументи, изхождайки от първични принципи или предходни дефиниции, а не от емпирични свидетелства. - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
G. W. Leibniz
Monadologia - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- Информация за автора - сайта на издателя.
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии