Мигел Делибес
Пет часа с Марио

Един инфаркт — и Марио вече го няма. „Вечеря си снощи, чете до никое време, а ето сега…“
След дългия поток от опечалени приятели и познати вдовицата Кармен сяда сама до ковчега на мъжа си и започва да му говори. За първи път в живота си на глас изрича всичко, което само си е мислила и чувствувала мълком 23 години, излива цялото си недоволство срещу своя мъж, натрупано през годините на общия им живот. В този „разговор“ живата Кармен се ползва от предимството, че мъртвият Марио не може нищо да й възрази.
В монолога на Кармен — написан в живата разговорна реч на жена от нейната социална среда и с нейния манталитет — Мигел Делибес разгъва малко по малко образите на своите герои: до търсещия, доблестен ум на Марио, бореца за социална справедливост — дребната, пропита от еснафщина и лицемерие душичка на неговата спътница в живота. Ревностната, яростната католичка Кармен е жива илюстрация на пошлото лицемерие, на реакционното невежество и тесногръдие, до които е довел католицизмът идеите за доброто и злото — обичай ближния си, но само ако той не е от „долна“ класа; обичай ближния си и му помагай, но само ако той е готов да ти стане подметка… Прозрелият тази истина Марио и другарите му се борят срещу фалша и неправдите и, естествено, срещу строя, който ги създава и пази.