Шарлот Макконъхи
Последната миграция

Нежен, крехък и несломим като птиците, които следва, разказът в романа „Последната миграция“ е едновременно възторжена ода на нашия заплашен от гибел свят, шеметен порив към свобода и увлекателно четиво за онова, на което сме способни за любимите си хора.

Франи Стоун е скиталец по душа. Докато плава по океанските течения и над главата й се реят птичи ята, тя има шанс да забрави за всичко, което е изгубила в живота си. Ала когато узнава, че любимият й вид птици са застрашени от изчезване, Франи престава да скита без посока. Пристига в Гренландия с една-единствена цел: да намери последното ято полярни рибарки и да ги последва в тяхната последна миграция, най-дългата на света. Франи успява да убеди Енис Малоун, капитан на риболовния кораб „Сагани“ да я качи на борда, и спечелва съгласието на екипажа с обещание, че птиците ще ги отведат до обилен улов.
Докато „Сагани“ плава на юг, моряците постепенно разбират, че Франи крие мрачни тайни: сънува кошмари, трупа купчина неизпратени писма и е решена да последва полярните рибарки на всяка цена, с маниакално упорство. Когато историята за нейното минало започва да се разплита, Енис и екипажът са изправени пред въпроса накъде бяга Франи. Или от какво.