Наташа Лестър
Френският фотограф

Войната разкъсва, раздира. Войната разпаря, изкормва. Войната изгаря. Войната разчленява. Войната съсипва.
Сюзън Зонтаг

Има ли право една жена да получи наградата „Пулицър“? След като е минала през ада на Втората световна война, показала е на света ужасите на концлагерите и е дала глас на безименните жертви? Дори тогава, според мнозина от елита на американската журналистика, един от най-добрите военни кореспонденти няма право да получи „Пулицър“, защото е жена.
Романът „Френският фотограф“ разказва историята на тази жена — събирателен образ на множество фотографки и журналистки, отразявали Втората световна война наравно с мъжете, но получили истинско признание едва десетилетия по-късно. Част от историите в тази книга се основават на репортажите на военния кореспондент Марта Гелхорн, писателка и бивша съпруга на Хемингуей. Прототип на главната героиня обаче е Лий Милър, американска фотографка, станала известна със своите снимки от наскоро освободените лагери „Бухенвалд“ и „Дахау“, от превземането на Париж и битката за Елзас.
„Френският фотогпаф“ е роман за свободата — всепоглъщаща, побеждаваща, разкъсваща бодливата тел и обществените норми. Това е завладяваща сага, в която любов, страх и вина се преплитат, оставяйки рани в душите на няколко поколения — рани от войната, които не зарастват и разделят цели семейства дори десетилетия по-късно.