Етгар Керет
Изведнъж на вратата се чука

Етгар Керет (1967) е разказвач, преподавател по творческо писане, сътрудник на няколко периодични издания и — при удобна възможност — режисьор. Роден е в Рамат Ган в семейството на Ефраим и Орна, оцелели от Холокоста. По собствените му думи е „повече евреин, отколкото израелец“, но за нищо не би разменил живота си в Тел Авив. Публикува първата си книга, Тръби (1992) , едва 25-годишен и тя определя бъдещото му поприще: това на един от най-обичаните автори на съвременна кратка проза. „Учил съм се от Кафка, Вонегът, Кортасар — казва Керет — но най-много са ми повлияли моите родители поляци. Бих нарекъл писането си посттравматично: от семейството, от което произхождам, и от страната, в която живея, съм натрупал достатъчно лудост и мъка за преработване…“ Благодарение на следващите си сборници, Момичето на хладилника (1994), Асамтой (2002) и „Изведнъж на вратата се чука“ (2010), Керет влиза в учебниците в своята родина, сдобива се с преводи в 37 страни на 34 езика — китайски, норвежки, грузински, дори корсикански — става звезда в Щатите, Германия, Мексико, получава френски орден, а във Варшава в негова чест построяват най- тясната къща на света, мушната в пролуката между две стари кооперации (арх. Якуб Шченсни). Започва ред съвместни начинания със съпругата си Шира Гефен: през 2005 г. двамата пишат детската книга Безлунна нощ и снимат филма Медузи (за чийто сценарий и режисура през 2007 г. получават Златна камера за дебют в Кан); ражда се техният син Лев.
Сборникът „Изведнъж на вратата се чука“ се появява след близо осем години затишие и добива феноменален успех: 80 000 продадени бройки в осеммилионен Израел само за първата година. През 2012 г. американското издание на книгата жъне втора вълна от ентусиазирани реакции, а в аудиоверсията й текстовете четат актьори като Уилем Дефо и Стенли Тучи, както и приятели писатели — Миранда Джулай, Нейтън Ингландър, Джонатан Сафран Фоер, Никол Краус. Разказът „Какво носим в джобовете си?“ е адаптиран от Горан Дукич в stop motion късометражка, чиято премиера е на фестивала Сънданс 2013. От Изведнъж… насам Керет публикува детската книга „Рошавото момче коте“ (2013) и сборника с есета от международната преса, наречен с алтернативните заглавия: „По-добрите седем /Неискрено ваш“ (2014).

Милена Варзоновцева (1974) е преводачка с три магистърски степени: руска филология (СУ Св. Климент Охридски), медиевистика (Централноевропейски университет, Унгария) и библиотечно-информационни науки (Университет на Британска Колумбия, Канада). През последните години работи като мениджър на отдела по Авторско право в библиотеката на Университета на Британска Колумбия. Освен почитател на хуманитарните науки, тя е и страстен пътешественик и заклет меломан. Има издадена книга на английски език за тайните книги на богомилите; превела е няколко десетки филма. Досегашните сборници на Етгар Керет на български са в неин превод — „Автобусният шофьор, който искаше да бъде Бог“; „Момичето на хладилника“ и „Асамтой“.