Критика на чистия разум
- Заглавие
- Критика на чистия разум
- Други автори
- Иван Славов (послеслов), Цеко Торбов (предговор)
- Тип
- философски текст
- Националност
- немска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ фототипно
- Категория
- Философия
- Жанр
- Метафизика
- Теми
- Теория
- Преводач
- проф. д-р Цеко Торбов
- Език, от който е преведено
- немски (не е указано)
- Година на превод
- 1967, 1992
- Отговорен редактор
- Валентина Топузова-Торбова
- Художник
- Е. Босяцки
- Художествен редактор
- Е. Станкулов
- Технически редактор
- Д. Бонева
- Издател
- Издателство на БАН
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1992
- Адрес на издателя
- ул. „Акад. Г. Бончев“, бл. 5, 1113
- Печат
- Печатница на Издателство на БАН
- Носител
- хартия
- Литературна група
- XII
- Печатни коли
- 53,75
- Издателски коли
- 50,15
- Формат
- 60×84/16
- Поръчка
- 574
- Издателски №
- 12954
- Брой страници
- 848
- Тираж
- 3000
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 43 лв.
- ISBN
- 954-430-076-7
- УДК
- 101(091)(430)+111.7
- Анотация
-
Критика на чистия разум" е основното произведение на немския философ Имануел Кант в областта на теорията на познанието, считано за едно от най-значимите в историята на философията.
Книгата е издадена през 1781 г. в Рига. През 1787 г., отново в Рига, излиза второ издание, което е значително преработено и допълнено. Книгата е наричана още „Първата критика“. След нея Кант пише също „Критика на практическия разум“ и „Критика на способността за съждение“.
Целта на „Критика на чистия разум“, заявена от Кант, е да изследва възможността на метафизиката като наука. Тъй като книгата първоначално получава противоречиви реакции и неразбиране, през 1783 Кант пише „Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика“, които са полемично представяне и защита на изводите на „Критиката“.
На български език книгата е преведена от Цеко Торбов и е издадена за първи път през 1967 г. - Съдържание
-
Предговор към българския превод…1
Критика на чистия разум…37
Мото…38
Посвещение…39
Предговор…41
Предговор към второто издание…51
Увод…73
I. За разликата между чисто и емпирично познание…73
II. Ние притежаваме известни априорни познания и дори обикновеният разсъдък никога не е лишен от тях…75
III. Философията се нуждае от наука, която да определя възможността, принципите и обема на всички априорни познания…78
IV. За разликата между аналитични и синтетични съждения…81
V. Във всички теоретически науки на разума се съдържат синтетични априорни съждения като принципи…85
VI. Обща проблема на чистия разум…89
VII. Идея и подразделение на една особена наука под името Критика на чистия разум…92
I. ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО УЧЕНИЕ ЗА ЕЛЕМЕНТИТЕ
Част първа. Трансцепдешпална естетика…99
§ 1…99
Секция първа. За пространството…102
§ 2. Метафизическо изяснение на това понятие…102
§ 3. Трансцендентално изяснение на понятието за пространство…105
Изводи от горните понятия…106
Секция втора. За времето…110
§ 4 . Метафизическо изяснение на понятието за време…110
§ 5. Трансцендентално изяснение на понятието за време…111
§ 6. Изводи от тези понятия…112
§ 7. Пояснение…115
§ 8. Общи бележки към трансценденталната естетика…119
Заключение на трансценденталната естетика…128
Част втора. Трансцендентална логика…129
Увод. Идея за една трансцендентална логика…129
I. За логиката изобщо…129
II. За трансценденталната логика…132
III. За разделението на общата логика на аналитика и диалектика…134
IV. За разделението на трансценденталната логика на трансцендентална аналитика и трансцендентална диалектика…137
Дял първи. Трансцендентална аналитика…139
Книга първа. Аналитика на понятията…140
Глава първа. За ръководната нишка на откриването на всички чисти разсъдъчни понятия…141
Секция първа. За логическата употреба на разсъдъка изобщо…142
Секция втора…144
§ 9. За логическата функция на разсъдъка в съжденията…144
Секция трета…149
§ 10. За чистите разсъдъчни понятия или категориите…149
§ 11…154
§ 12…157
Глава втора. За дедукцията на чистите разсъдъчни понятия…159
Секция първа…159
§ 13. За принципите на една трансцендентална дедукция изобщо…159
§ 14. Преход към трансценденталната дедукция на категориите…164
Секция втора. Трансцендентална дедукция на чистите разсъдъчни понятия…168
§ 15. За възможността на свързване изобщо…168
§ 16. За първоначално синтетичното единства на аперцепцията…171
§ 17. Основното положение на синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка…177
§ 18. Що е обективното единство на самосъзнанието…182
§ 19. Логическата форма на всички сьждения се състои в обективното единство на аперцепцията на съдържащите се в тях понятия…184
§ 20. Всички сетивни нагледи са подчинени на категориите като условия, единствено при които многообразието на тези нагледи може да се събере в едно само съзнание…187
§ 21. Забележка…188
§ 22. Категорията няма друга употреба за познанието на нещата освен приложението си върху предмети на опита…191
§ 23…194
§ 24. За приложението на категориите върху предмети па сетивата изобщо…196
§ 25…206
§ 26. Трансцендентална дедукция на всеобщо възможната емпирична употреба на чистите разсъдъчни понятия…208
§ 27. Резултат от тази дедукция на разсъдъчните понятия…216
Кратко понятие за тази дедуцкия…220
Книга втора. Аналитика на основните положения…221
Увод. Върху трансценденталната способност за съждение изобщо…222
Глава първа. За схсматизма на чистите разсъдъчни понятия…225
Глава втора. Система на всички основни положения на чистия разсъдък…233
Секция първа. За най-висшето основно положение на всички аналитични съждения…234
Секция втора. За най-висшето основно положение на всички синтентични съждения…237
Секция трета. Систематична представа на всички синтетични основни положения на чистия разсъдък…240
1. Аксиоми на нагледа…244
2. Антиципации на възприятието…248
3. Аналогии на опита…256
A. Първа аналогия. Основно положение на постоянността на субстанцията…261
B. Втора аналогия. Основно положение на последователността по време според закона на каузалността…267
C. Трета аналогия. Основно положение на едновременното съществуване според закона на взаимодействието или общуването…284
4. Постулатите на емпиричното мислене изобщо…290
Опровержение на идеализма…296
Обща забележка към системата на основните положения…305
Глава трета. Върху основанието за различаването на всички предмети изобщо на Phaenomena и Noumena…310
Приложение. За амфиболията на понятията на рефлексията, произлизаща от смешението на емпиричната употреба на разсъдъка с трансценденталната…330
Забележка към амфиболията на понятията на рефлексията…336
Дял втори. Трансцедентална диалектика…352
Увод…352
I. За трансценденталната илюзия…352
II. За чистия разум като седалище на трансценденталната илюзия…356
A. За разума изобщо…356
B. За логическата употреба на разума…358
C. За чистата употреба на разума…360
Книга първа. За понятията на чистия разум…363
Секция първа. За идеите изобщо…365
Секция втора. За трансценденталните идеи…371
Секция трета. Система на трансценденталните идеи…379
Книга втора. За диалектическите умозаключения на чистия разум…383
Глава първа. За паралогизмите на чистия разум…385
Опровержение на доказателството на Менделсон за постоянността на душата…407
Заключение на решението на психологическия паралогизъм…436
Обща забележка относно прехода от рационалната психология към космологията…440
Глава втора. Антиномията на чистия разум…447
Секция първа. Система на космологическите идеи…449
Секция втора . Антитетика на чистия разум…456
Първа антиномия…460
Втора антномия…468
Трета антиномия…476
Четвърта антиномия…484
Секция трета. За интереса на разума в този му конфликт…492
Секция четвърта . За трансценденталните проблеми на чистия разум, доколкото те трябва безусловно да могат да бъдат решени…501
Секция пета. Скептична представа за космологическите въпроси във всичките четири трансцендентални идеи…506
Секция шеста. Трансценденталният идеализъм като ключ за решението на космологическата диалектика…510
Секция седма. Критично решение на космологическия конфликт на разума със самия себе си…514
Секцня осма. Регулативният принцип на чистия разум с оглед на космологическите идеи…521
Секция девета. За емпиричната употреба на регулативния принцип на разума с оглед на всички космологическн идеи…526
I. Разрешение на космологическата идея за тоталността на събирането на явленията в една вселена…527
II. Разрешение на космологическата идея за тоталността на делението на дадено цяло в нагледа…531
Заключителна бележка към разрешението на математически-трансценденталните идеи и предварителна бележка към разрешението на динамичсски-трансценденталните идеи…534
III. Разрешение на космологическите идеи за тоталността на извеждането на събитията в света от техните причини…537
Възможност на каузалността чрез свобода в съгласие с всеобщия закон на природната необходимост…541
Изяснение на космологическата идея за свобода във връзка с всеобщата необходимост на природата…543
IV. Разрешение на космологическата идея за тоталността на зависимостта на явленията според тяхното съществуване изобщо…554
Заключителна бележка към цялата антиномия на чистия разум…558
Глава трета. Идеалът на чистия разум…560
Секция първа. За идеала изобщо…560
Секция втора. За трансценденталния идеал (Prototypon transcendentale)…563
Секция трета. За доказателствените основания на спекулативния разум да извежда съществуването на една най-висша същност…571
Само три начина са възможни, за да се докаже съществуването на бога въз основа на спекулативния разум…575
Секция четвърта. За невъзможността на едно онтологическо доказателство за съществуването на бога…576
Секция пета. За невъзможността на едно космологическо доказателство за съществуването на бога…584
Откриване и обяснение на диалектическата илюзия във всички трансцендентални доказателства за съществуването на една необходима същност…592
Секция шеста. За невъзможността на физикотеогическото доказателство…596
Секция седма. Критика на всяка теология от спекулативни принципи на разума…603
Приложение към трансценденталната диалектика…611
За регулативната употреба на идеите на чистия разум…611
За крайната цел на естествената диалектика на човешкия разум…628
II. ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНО УЧЕНИЕ ЗА МЕТОДА
Увод…653
Глава първа. Дисциплината на чистия разум…654
Секция първа. Дисциплината на чистия разум в догматичната употреба…657
Секция втора. Дисциплината на чистия разум с оглед на полемичната му употреба…674
За невъзможността на скептично удовлетворение на един чист разум, който с в несъгласие със самия себе си…687
Секция трета. Дисциплината на чистия разум с оглед на хипотезите…694
Секция четвърта. Дисциплината на чистия разум с оглед на доказателствата му…703
Глава втора. Канонът на чистия разум…711
Секция първа. За последната цел на чистата употреба на разума ни…713
Секция втора. Върху идеала за най-висшето благо като определящо основание на последната цел на чистия разум…717
Секция трета. За мнението, знанието и вярата…728
Глава трета. Архитектониката на чистия разум…736
Глава четвърта. Историята на чистия разум…749
Поименен показалец…755
Предметен показалец…761
Послеслов…845 - Бележки
-
Ориг. загл. Kritik der reinen Vernunft / Immanuel Kant
1. изд. 1967 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Immanuel Kant - Kritik der reinen Vernunft
- Въведено от
- ZaZoZavaRa
- Създадено на
- Обновено на
- Източници
- COBISS - https://plus.bg.cobiss.net/opac7/bib/1025246436#full
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Промени