Вера Мутафчиева
Случаят Джем

„Въведоха пратеника. Не турчин, познах веднага. Бяха ми втръснали тия християнски отстъпници, които служеха на султана по-добре от всеки роден мюсюлманин, които ни познаваха твърде вещо. Не един честолюбец из поробените страни или Запада намираше радостен прием при Завоевателя. Дворът му угощаваше стотици такива предатели, а между тях поне десетина бяха само привидни изменници — те вършеха за нас неоценима работа. Напълно съм убеден, че също поне десетина от многото избягали на Родос гърци, левантинци, далматинци вършеха подобна неоценима работа за султанова сметка. Затова ние държахме под надзор всеки бежанец или разкаян изменник, потърсил отново християнска закрила. Уж следяхме и стъпките им, но можех да се закълна, че твърде малко от онова, което се решаваше дори във Висшия съвет на Ордена, оставаше тайна за султана. Утешавах се обаче, че и ние сме също дотолкова въведени в тайните на Топкапъ.
Пратеникът на Ахмед паша ми се видя по-скоро левантинец, отколкото грък. Както и очаквах, той заяви, че не говорел езика ни, и поиска преводач. Една много евтина уловка, която ние използвахме с успех в Топкапъ, но при нас не минаваше: пратеникът да се преструва, че не познава съответния език, за да следи разговора, без никой да подозре. Но ние винаги подозирахме.“

Романът „Случаят Джем“ е едно от най-проникновените произведения на Вера Мутафчиева. Доказателствата за това са многобройните му издания на български и на други езици — 3 на руски, 4 на немски и 7 на турски.
Ценността на тази книга е резултат от два основни фактора. Първият е, че авторката е високоталантлив белетрист, а едновременно с това — и специалист по османистика.
В книгата се разказва за един от синовете на султан Мехмед II Завоевателя. Той умира през 1481 г. Наследява го първият му син Баязид. Вторият му син Джем също иска част от властта и затова нещата между двамата братя тръгват на лошо. Джем става изгнаник и Западът се възползва максимално от това. Султанският син живее в различни държави, между които Франция и Италия. Последните му дни са в Неапол, където умира през 1495 г. Интересното е и че бележитият югославски писател Иво Андрич използва същия персонаж в книгата си „Прокълнатият двор“. Романът на Мутафчиева е модерен и необичаен по форма и затова е чудо как писателката е успяла да го публикува през 1966 г. Тя не е използвала класическия исторически наратив. Произведението е построено като своеобразен съд на историята. Свидетелите на тези съдебни заседания са различни хора, които познават подсъдимия Джем — например велик везир, велик магистър на родоските рицари, поет и т.н.
„Случаят Джем“ е книга и за търпимостта и компромиса. Самата Вера Мутафчиева пише: „Ако компромиси изобщо биха отсъствали, светът щеше да изглежда ужасно: перманентна война, битови конфликти, безизходна взаимна агресия и много леш. Щом компромисът е мръсна дума, защо непрестанно вопием за консенсус?“.