Албер Камю
Чужденецът

„Взех трамвая, за да отида на плажа до пристанището. Там се гмурнах в пролива. Имаше много младежи. Във водата срещнах Мари Кардона, бивша машинописка в моята канцелария, навремето я бях пожелал. Тя мен също, мисля. Но скоро след това тя напусна и изтървахме момента. Помогнах й да се качи на една шамандура и при това движение докоснах гърдите й. Аз бях още във водата, когато тя вече лежеше по корем върху шамандурата.
Обърна се към мен. Косите й бяха паднали над очите, смееше се. Качих се върху шамандурата до нея. Беше хубаво и като на шега отметнах главата си и я положих на корема й. Тя не каза нищо и аз останах така. Цялото небе беше пред очите ми, синьо и позлатено. Под тила си чувствах как коремът на Мари тупти полека. Останахме върху шамандурата дълго, полузадрямали.
Когато слънцето започна да припича силно, тя се спусна във водата и аз я последвах. Настигнах я, прегърнах я през кръста и ние заплувахме заедно. Тя продължаваше да се смее. На кея, докато се сушахме, ми каза: «Аз съм по-почерняла от вас». Попитах я дали иска да отидем на кино вечерта. Тя пак се разсмя и ми каза, че искала да види един филм с Фернандел.“

„Чужденецът“ (L‘Etranger) е една от най-четените книги през последното столетие и е една от най-продаваните във Франция и в Европа. Камю започва да пише това произведение преди Втората световна война и го завършва през 1942 г. Книгата му донася слава и го прави един от най-видните представители на екзистенциализма. Създавайки тази творба, писателят е повлиян в немалка степен от Жан-Пол Сартр и Мартин Хайдегер.
В книгата Мьорсо (нараторът и главният персонаж) ни разказва за спокойния си на пръв поглед чиновнически живот. Той работи, излиза с приятелката си, за която ще се жени, ходи на кино и т.н. Но това е само привидно. Странното в случая е, че персонажът сякаш не изпитва никакви емоции.
Подобно на Разколников от „Престъпление и наказание“ постига просветлението, след като извършва убийство. В случая жертвата е арабин, застрелян с 5 куршума от Мьорсо. Престъплението е извършено без сериозна причина. Извинението е, че времето било горещо, че страдал от главобол, че преди това арабинът е атакувал с нож негов приятел. Мьорсо е осъден, защото не иска да приеме нормите на общественото поведение. В очакване на екзекуцията той започва да осмисля живота си, както и отговорността, която носи. Лукино Висконти филмира тази книга през 1967 г. Декорът е направен така, че заснетото да изглежда като Алжир през 1938–1939 г., когато протича действието в книгата. Ролята на младия Мьорсо играе 43-годишният Марчело Мастрояни. Камю вярва, че светът е безсмислен, абсурден и безразличен. Вглеждайки се в сегашната ни действителност, вероятно немалко българи ще се съгласят напълно с френския писател.