Джордж Оруел
1984

„Джулия беше на двайсет и шест години. Живееше в общежитие с още трийсет момичета (’’Винаги сред женска воня! Как мразя жените!“ — вметваше тя) и работеше, както бе предположил, на машините за писане на романи в Отдела за художествена литература. Обичаше работата си — пускала и поддържала мощен, но капризен електрически мотор. Тя не била „умна“, но обичала да работи с ръцете си и се справяла добре с машините. Можеше да опише целия процес по съставянето на роман: от общите насоки, дадени от Комитета за планиране, до последните подробности, изпитани от групата за преработка. Но завършеният продукт не я интересуваше. „Не си падам много по четенето“ — казваше тя. Книгите бяха само стока, която трябваше да се произвежда, като конфитюра или връзките за обувки. Нямаше никакви спомени отпреди шейсетте години, а единственият човек, който й разказвал често за времето преди революцията, бил дядо й, изчезнал, когато тя била на осем години. В училище била капитан на хокейния отбор и две години поред печелила купата по гимнастика. Била отряден ръководител в Разузнавачите и районен секретар в Младежкия съюз, преди да стане член на Младежкия антисекссъюз. Винаги получавала отлични характеристики."

В книгата „1984“ е описан Съветският съюз, макар че действието се развива през 1984 г. в Лондон. Държавната мегаструктура Океания, обхващаща Северна Америка, Южна Африка и Австралия, е в постоянна война с останалия свят. Океания е управлявана от Партията, която ръководи Големият брат. Членовете й са около 20 процента от населението. Всички останали са пролята (пролетарии), които работят в заводите и във фермите.
Министерството на истината, в което служи главният герой Уинстън, трябва да фалшифицира непрекъснато историческата истина в зависимост от нуждите на управляващата партия. За партийните функционери истината означава единствено тотално подчинение на партията и любовта съществува само като обич към същата тази партия. Партийната повеля е да се контролира всичко — включително и безвъзвратното минало. Причината е, че „който контролира миналото, контролира и бъдещето, който контролира настоящето, контролира миналото“.
Ситуацията е невероятно трагична, защото Големият брат — всемогъщият управляващ и генсек на Партията, чете непрекъснато мислите на поданиците си. Горко на този гражданин, който не е с промит мозък. Постепенно Уинстън разбира, че нещата са безкрайно гнили и че нещо трябва да се направи. Борбата му обаче е обречена и той се проваля трагично. Хванат е от секретната полиция, където го пречупват физически и морално.
За да могат бездарните, алчни и корумпирани партийци да управляват и да грабят безнаказано, те създават парадоксално и робско общество. В него безгласните и сиви поданици влачат мизерно и окаяно съществуване. Нещо познато?