Анна Волц
Сто часа нощ

Промени

Целият свят на Емилия се е срутил. Тя изтрива профилите си във Фейсбук и Туитър, взима кредитната карта на баща си и си купува самолетен билет за Ню Йорк. Намерила си е изгодна квартира в мечтания град, който е виждала само във филмите. И прелита океана.
Но действителността се оказва твърде различна от показаното във филмите. Квартирата не съществува, а парите, които е изпратила, са изчезнали без следа. Тя е непълнолетна, за да си наеме сама стая в хотел. И се получава така, че е застрашена да прекара първата си нощ в мечтания град на улицата, сред преминаващи край нея опасни хора.
Съдбата я среща с пострадалия Джим, който е ранен и има нужда от помощ, както и със Сет и Аби, майката на които е заминала по работа и те са сами вкъщи.
В същото време медиите гръмват, че през Ню Йорк ще премине ураганът Санди и може да причини ужасяващи бедствия, като постави в опасност живота на много хора…
И сред мрака на предстоящите 100 часа нощ, когато всичко потъва в мрак, няма интернет и електричество, а телефоните не работят, Емилия ще порасне, ще срещне най-добрите си приятели, а може и да се влюби…

Анна Волц (р. 1981) е един от най-превежданите холандски автори за млади читатели и носител на престижни награди — „Златното перо“, „Сребърното перо“, „Теа Бекман“, белгийската награда „Малкият Сервантес“ и тази на Фламандското детско жури. Романът „Сто часа нощ“ получава „Нинке ван Нихтум“ за най-добър роман за млади читатели. Някои от произведенията на Анна Волц са филмирани и имат голям успех. Тя пише много свежо, с хубав език, нотки хумор и психологическа дълбочина. Романите й учат как да се справиш с онова чудно, загадъчно и сложно нещо, наречено живот, как да израснеш, да се изградиш и да откриеш себе си.

Анета Данчева-Манолова превежда от нидерландски език (ходандски и фламандски) и е популяризатор на литературите на Белгия и Холандия.
Неин е преводът, подборът и предговорите към много книги от тези страни — предимно литературна класика, проза и поезия. Сред известните и значими автори, преведени от нея, са Ян Волкерс с култовия му роман „Нещо сладко“, номинираните за Нобелова награда Сеес Нотебоом и Луи Пол Боон, един от най-стойностните съвременни холандски прозаици — Й. М. Бисхьовел, литературният биограф Анейет ван дер Зейл, Кони Палмен, Кун Петерс, Маренте де Моор, Анелиз Вербеке, Барт Муярт.
Удостоена е с Годишната награда на Съюза на преводачите за превод на проза.
Член е на престижната Холандска академия за литература в Лайден.
Носител е на високо международно отличие — орден „Леополд II“, за принос в развитието на културните връзки с Кралство Белгия.