Нощем с белите коне
- Заглавие
- Нощем с белите коне
- Тип
- драматизация в три части
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Категория
- Драматургия
- Редактор
- Светла Танева
- Главен редактор
- Димитър Градев
- Отговорен редактор
- Люба Ранджева
- Технически редактор
- Виктор Илинчев
- Коректор
- Виолета Николова
- Издател
- Център за пропаганда, информация и печат при Комитета за култура
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1983
- Адрес на издателя
- 1504, ул. „Марин Дринов“ 2
- Печат
- Печатна база ДП „Офсетграфик“
- Други полета
-
VII национален преглед на българската драма и театър
Народен театър „Иван Вазов“
Сезон 1983/1984
Програмата състави литературното бюро на Народния театър „Иван Вазов“
И. д. главен драматург — Банчо Банов
Драматург на постановката — Антония Каракостова
Художествено оформление на програмата — Асен Старейишнски
Снимки — Антонина Миланова
Драматизация в три части — з.а. Асен Шопов - Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- 2 декември 1983 г.
- Излязла от печат
- 25 декември 1983 г.
- Печатни коли
- 11
- Формат
- 1/32 от 70/100
- Брой страници
- 176
- Тираж
- 10000
- Подвързия
- мека
- Анотация
-
Какво бих могъл да кажа за моя роман „Нощем с белите коне“? Наистина не е просто авторът да говори за образите и идеите на своите книги. Пък и смисълът на всеки прочит се крие именно в това — читателят сам да стигне до изводите на автора. И все пак ще споделя някои по-общи мисли за образа на моя главен герой академик Урумов. Несъмнено той е човек, минал през горчилките на живота, особено що се отнася до това, което сме свикнали да наричаме лично щастие. И въпреки това, в никоя част той не е сломен герой, независимо от трагичния край на живота му. Но коя е причината за неговата все по-нарастваща душевна сила, за неговия несломим характер? Отговорът на тоя въпрос, разбира се, не е един. Ще си позволя да подскажа най-главният от тях: неговото чувство и усещане за лично достойнство.
Авторът смята, че човешката личност, лишена от достойнство, едва ли би имала сериозното основание да се нарича изобщо личност. Борбата за изграждането и съхранението на човешкото достойнство е безспорно най-тежката и най-драматичната, която може да се води в моралното съществуване на кой да е човешки индивид. А оттук, разбира се, произхожда и простото следствие, че едва ли има по-голямо морално престъпление от всяко посегателство върху човешката личност.
В романа аз несъмнено съм бил улеснен от собствения ми жизнен опит. И то от опита на целокупния ми живот. В литературата волно или неволно в своите герои авторът влага нещо от себе си. Все пак строго погледнато, в тоя роман няма автобиографични моменти. Но не може да няма някои биографични сходства.
Павел Вежинов - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на