Николай Писаров
Българският октопод

Страниците на тази книга се родиха при неочаквани и за мен обстоятелства. Започвах ги в задимени дежурни и в следователски кабинети, в гранични застави и в неугледни стаи на оперативни работници, след поредния разпит на задържани грешници. При огледи на местопрестъпления нахвърлях на листчета факти, версии, заключения на експерти, несмели показания на свидетели, още несъвзели се от преживения ужас. Когато започваха мащабни полицейски операции, до болка се взирах в шумни кръстовища, притихнали къщи, безлюдни входове, зеещи гаражи, а в това време спецгрупите за задържане изскачаха от колите си, в задъхан кръг се въртяха черни маски, политнали хора, изпънати ръце на стените, блеснали белезници…
Човешки драми, безумия, покаяния натежаваха в разпилените листчета и вярвах, че в този кръг все някога ще проблеснат искрици надежда, които ще разсекат ненавистта помежду ни, изпепелила дните и нощите ни!