Пиер Дюран
Кучката от Бухенвалд

Защо да говорим за Илзе Кох близо четиридесет години след онова, което се случи и което е почти неизвестно за днешните поколения и често пъти забравено от вчерашните?
Заслужава ли това лице, което немските антифашисти — затворници от лагера Бухенвалд нарекоха „комендантшата“ и което журналистите много по-късно кръстиха „кучката“, двусмислен епитет, който устоя на ситото на времето, да изплува от сянката на смъртта, която го следва по пътя на неговите злодеяния?
Това е историята, която за кратко време преживя германският народ, историята на една система, престъпна по своята същност.

Чрез книгата на Пиер Дюран навлизаме в ядрото на ключовата организация на нацизма — групите за защита на Национал-социалистическата партия — тази преторианска охрана на Адолф Хитлер и Хайнрих Химлер, позната повече под съкратеното название СС.
За да се озовем в ада, достатъчно е да се запознаем с живота на една жена. В началото у нея няма нищо, което да подсказва за особеното й бъдеще: тя става символ на чудовищността… Човечеството познава и други изверги, а в нацистките лагери е имало и други мъчители. Какво знаем за Илзе Кох? Това, че тя е колекционирала абажури, направени от човешка кожа: необичайна страст. Това, че в качеството си на съпруга на есесовския комендант на Бухенвалд е участвала в убийствата, които той вършел: особено занимание… Като че ли това е всичко. Но трябва да се взрем по-дълбоко. Трябва да разберем дали тя се е превърнала в мит, или е била действителност.
Разкривайки живота на „кучката от Бухенвалд“, Пиер Дюран ни въвежда в затворения есесовски свят: свят, за който човек трудно би могъл да си представи степента на вътрешното му разложение.
Не, още не всичко е казано за ужасите на нацистките престъпления.