Рут Рендъл
Демон в моите очи

От първия си детски миг не бях
каквито всички бяха; и никога аз не видях
това, що другите видяха; и поривите на страстта
не идваха от извор общ. Така и моята тъга
извираше не като всяка. И беше нощ,
сърцето си — без радости и без подбуди, съвсем в немощ,
не момеех нивга да събудя. Обичах всичко сам, един.
Тогава там — в детинството, в зората,
в часа най-буден за живота — яви се той от дълбината,
от дъното добро и зло: образът, една загадка,
която още ме държи…
И облакът, що формата приема
(открай докрай Небето синьо)
на демон в моите очи.

Едгар Алън По