Каролине Бернард
Фрида Кало и цветовете на живота

Дванадесет месеца в топлистата на „Шпигел“
От авторката на "Рандеву в „Кафе дьо Флор“ и „Музата на Виена“

… лежеше в прегръдката на Диего и гледаше картината. „В този миг имам и двете — помисли си тя. — Любовта и рисуването. Нещата, които съставят живота ми. Получих повече, отколкото се надявах.“ (1953 г.)

Годината е 1925-а. Мексико Сити, милионната столица на Мексико, кипи от политически борби и от творчески страсти. Комунистическите идеи изкарват на улиците хиляди хора, протестират сталинисти, троцкисти, интернационалисти… Срещу държавата и един срещу друг. Най-видните творци спорят по кафенета и по соарета за новите течения и веяния в модерния свят. И над всички се извисява колосалният Диего Ривера — колос и като фигура, и като творец. Художникът, който увековечава историята и съвремието на Мексико по стените на града.
Годината е 1925-а. Едно 18-годишно момиче, дребно и крехко, претърпяло наскоро жестока катастрофа, лежи опасано в обръчи в своето болнично легло, но въпреки страданието не спира да рисува на специално изработения статив. Не спира и да мечтае за времето, когато ще стане великата Фрида Кало.
Годината е 1925-а. Диего и Фрида, „слонът и гълъбицата“, още не подозират, че са предопределени един за друг. За единение и в творчеството, и в любовта, единение, белязано от върхове и от падения, преминало през всички цветове от палитрата на живота.

„Ще се омъжа за Диего, мамо. Той е добър мъж за мен. Не само защото ще плаща за лекарствата ми. Той ми вдъхва вяра в себе си, окуражава ме да рисувам. Той е моето вдъхновение. Понякога поривът да рисувам е по-бърз от ръцете ми. И всичко това благодарение на Диего. Да, мамо, той е добър мъж.за мен. Обичам го! Пожелай ми щастие!“
И младата госпожа Ривера започва новия си живот — с мъж, който цени таланта й, обсипва я с нежност. Фрида става примерна съпруга, но и рисува усилено, тръгва по свой път, търси мотиви и цветове в националното мексиканско богатство, създава свой стил и свой творчески свят. Но остава неразбрана за обществото. Диего е този, който вижда в нея бъдещата звезда, и тя не се поддава на изкушението да следва вкуса на времето, дори по отношение на облеклото си.
Фрида лети на крилете на щастието, докато… не разбира, че предупрежденията на приятелките й са били верни: нейният любящ съпруг не може да бъде верен. Следват години на скандали и помирения, на взаимни изневери и завръщания… Но и за двамата предопределението един на друг надделява над нанесените удари и болката.
И днес, открита десетилетия след смъртта й, Фрида Кало е самобитната, неповторимата латиноамериканка може би именно благодарение на силната страст и преодоляното страдание.