Агата Кристи
Агата Кристи • Автобиография

Най-интересната книга на великата писателка

„Колко често забравяме за надеждата… Защо толкова рядко мислим за нея? Склонни сме да се отчайваме твърде рано и да казваме: «Каква е ползата да правим каквото и да е?». Надеждата е добродетелта, която трябва да отглеждаме и подхранваме най-много в наши дни.“

Милиони читатели по света познават и обичат героите й, начело с Еркюл Поаро и госпожица Марпъл, но в продължение на десетилетия за нея се знае твърде малко. Агата Кристи ревниво пази личния си живот от публичност, като отбягва вниманието на пресата, отказва да дава интервюта и за кратко дори изчезва безследно. Край на мълчанието на тази необикновена жена слага книгата й „Автобиография“, издадена наскоро след кончината й.
Обилно подправена с духовитите, проницателни и крайно интересни размишления на един необикновен ум, автобиографията на Агата Кристи се чете със същата увличаща лекота, както и детективските й романи. С неподражаемия си стил тя хвърля светлина върху своето минало, част от което са детството й във Викторианска Англия, работата й като доброволка по време на двете световни войни и, естествено, нейната феноменална кариера. Това е пътят на една невероятна, интригуваща личност, изпълнен с радости и скърби, с премеждия и триумфи, но винаги — с оптимизъм и жажда за живот!
Поклонниците на Агата Кристи вероятно ще бъдат любопитни да научат, че великата писателка е мечтала да стане оперна певица, че е опознала различните отрови от работата си в аптека, че е била страстна любителка на сърфинга… И, както самата тя признава: „Двете неща, които са ме развълнували най-много в живота ми, са моят сив, чипонос «Морис Каули» — гордостта, че притежавам собствена кола, и вечерята със самата кралица в Бъкингамския дворец“.
Агата Кристи вече няма да бъде само един от любимите ви писатели. Тя ще се превърне в една от любимите ви личности.

„Детето казва: «Благодаря на Бог за хубавата вечеря». Какво да кажа аз на седемдесет и пет години? Благодаря на Бог за хубавия живот и за цялата любов, която ми бе дадена.“
Уолингфорд, 11 октомври, 1965 година
Агата Кристи