Минах през София пеша, облечен леко и най-важното — невъоръжен
- Заглавие
- Минах през София пеша, облечен леко и най-важното — невъоръжен
- Тип
- сборник разкази
- Националност
- българска (не е указано)
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременна българска проза: разкази и новели
- Редактор
- Кирил Иванов
- Художник
- Петър Добрев
- Технически редактор
- Катя Спасова
- Коректор
- Николай Георгиев
- Предпечатна подготовка
- Стрелец
- Издател
- Издателство „Книжен тигър“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1995
- Адрес на издателя
- ПК 15
- Носител
- хартия
- Печатни коли
- 23
- Формат
- 84/108/32
- Брой страници
- 368
- Подвързия
- мека
- Цена
- без сведение за цена
- ISBN
- 954-8853-04-3
- УДК
- 886.7-32
- Анотация
-
Авторът на тази книга твърди, че е роден в България. Не е сигурен кога. Отказва да каже точно къде. Дори и адресът му не е постоянен. Пише стихове от десетгодишен. И оттогава до днес непрекъснато твори — романи, разкази, есета, стихове. С по-голямата част от тях си е палил печката, но в последно време е пощадил някои от произведенията си.
Преди месеци известна ясновидка го убедила да издаде творбите си. Така се появи писателят — на неопределена възраст, жизнен и с неукротим дух. От пестеливите му приказки се долавя, че животът му е бил като многоцветен коктейл. Това, изглежда, е и обяснението на причудливите му разкази, в които е вложил нещо от сърцето си — обич и страдание, радост и тъга, разочарования и превратности, но и смелост да поддържа вървежа си изправен.
Драги читателю,
Нека ти кажа нещо преди да си зачел книгата. Заглавията на разказите са в самия им край. Вярвай ми, не се стремя към евтина оригиналност или ефект. По-скоро намирам, че насловът ориентира читателя за съдържанието, изпълва го с предвпечатления и често те носят разочарование, ако не се покрият с изложението. А в другия случай ми се струва, че упражнявам моето внушение докрай и втъквам в последния израз зърното на своята идея.
Дано и ти възприемеш промяната така.
Автора - Съдържание
-
Брак по отчаяние…3-7
Заканително вдигнат пръст над частното посегателство…18-42
Мравешка пътека…43-50
Приятелство с жестоките 51–79
Двама приятели на един мъртвец…80-98
Кърлежи в тих летен ден…99-136
Минах през София пеша, облечен леко и най-важното — невъоръжен…137-179
Неоспорима форма на лоялност…180-251
Отблагодарявам ти се така…252-268
Два зъба в шията на отчаянието…269–298
Следобедни разходки край реката…299–312
Коралът, заспалото куче и учуденият мустакат китаец…313–339
Край снежния човек в двора на магистратурата…340–366 - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии
- Чужди рафтове
-
- Притежавани / Еми