Георги Господинов
Времеубежище

И тогава миналото тръгна да завладява света…
Всички избори дотук бяха за бъдещето.
Този щеше да е различен.
В началото залогът е една клиника, в края — един континент.

Роман за това как се живее в остър дефицит на бъдеще, сплитащ сатира и носталгия, история и ирония.

За човек, който обича света от вчера, този роман не беше лесен. Той се разделя с една мечта по миналото или с това, в което то се превръща. Писах (и трих) за смесването на времена, когато паметта, лична и обща, си събира багажа и си тръгва. За новата обсесия на Гаустин и дискретното чудовище на миналото, което идва срещу нас. За времеубежищата, които строим, когато сегашното не ни е вече дом.
Г. Г.