Чудомиръ
Аламинутъ

Димитър Христов Чорбаджийски (25 март 1890 — 26 декември 1967), известен с псевдонима си Чудомир, е български писател хуморист, художник и краевед. Първите му изяви в печата датират от 1907 г., когато негови карикатури и римувани злободневки биват публикувани във всекидневника на Михалаки Георгиев „Балканска трибуна“; после следват първите му фейлетони, разкази, епиграми, публикувани от списанията „Барабан“, „Въртокъщник“, „Остен“, „Жило“, „Червен смях“, както и от вестниците „Слово“, „Зора“, „Искра“ (Казанлък) и др. Чудомир придобива голяма популярност чрез кратките си хумористични разкази — те не слизат от читалищните сцени, а книгите му за кратко време претърпяват многобройни издания. Произведенията на Чудомир са преведени на румънски, руски, словашки, сръбски, чешки и други езици.
В ранните си години се занимава с рисуването на карикатури за столичните вестници и списания. Чудомир винаги се е считал първо за художник и после писател. Своето твърдение авторът подкрепя с факта, че, с изключение на ранния вестникарски период в София, когато Чудомир е „пописвал“ стихчета и проза, до 30-те години на XX век, т.е. до навършване на четиридесет години, Чудомир е бил преди всичко художник.