Жан Барт
Черната сирена

Еуджен Ботез с псевдоним Жан Барт (1874–1933), по професия флотски офицер, е първият и единствен румънски писател, чиито творби са изключително на морска тематика.

По убеждение социалдемократ Жан Барт почва литературната си дейност с публицистика: пише статии в защита на работничеството, предимно за пристанищните работници, и сътрудничи в тогавашната прогресивна преса. През целия си живот взема активно участие с перото си в социалните и политически проблеми в страната, както и по мореплавателните въпроси, по които се оказва един от най-компетентните флотски офицери; развива също така неуморна дейност за общественото подпомагане и ръководи известно време работата в тази насока.

Утвърден вече белетрист, Жан Барт е редовен сътрудник на румънските литературни списания и най-вече на прогресивното списание Виаца ромъняска („Румънски живот“), просъществувало до наши дни.

Като член на Съюза на румънските писатели, Жан Барт е негов представител на Международната конференция на писателите в Париж през 1925 г., както и на конференцията на ПЕН-клуба във Варшава през 1930 г.. А като изтъкнат висш флотски офицер участвува в няколко конференции в чужбина по мореплавателни въпроси. През 1922 г. е избран за член-кореспондент на Румънската академия на науките.

От многобройните публикации на Жан Барт по-забележителни негови литературни творби си остават: „Корабен дневник“ (1901), награден от Румънската академия на науките, „Морски скици“ (1901), повестта „Забравени задължения“ (1916), също наградена от Румънската академия на науките, „Из Делтата“ (1925), разкази, „Отвъд океана“ (1926), пътепис, „Морски скици от живота на пристанищата“ (1928). Единственият му роман „Европолис“ (българският превод излиза под заглавие „Черната сирена“) (1933) е първият от замислената от писателя трилогия, неосъществена поради внезапната му смърт.

Г. Стратиева