Имитаторът
- Заглавие
- Имитаторът
- Тип
- повест, роман
- Националност
- руска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременни романи и повести
- Жанр
- Роман за съзряването, Роман на нравите, Роман на възпитанието
- Преводач
- Иван Тотоманов
- Език, от който е преведено
- руски
- Година на превод
- 1987
- Редактор
- Антоанета Бежанска
- Художник
- Веселин Дамянов
- Художествен редактор
- Калин Балев
- Технически редактор
- Олга Стоянова
- Рецензент
- Сергей Райков
- Коректор
- Кристина Илиева, Ана Тодорова
- Издател
- ДИ „Народна култура“
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 1988
- Адрес на издателя
- ул. „Гаврил Генов“ 4
- Печат
- ДП „Димитър Найденов“ — В. Търново
- Носител
- хартия
- Литературна група
- ХЛ
- Дадена за набор/печат
- юни 1987 г.
- Подписана за печат
- януари 1988 т.
- Излязла от печат
- март 1988 г.
- Печатни коли
- 18,50
- Издателски коли
- 15,54
- УИК
- 16,20
- Формат
- 84×108/32
- Код / Тематичен номер
- 04/95363/25411/5617-206-88
- Номер
- С-3
- Брой страници
- 296
- Подвързия
- мека
- Цена
- 1,86 лв.
- УДК
- С-32, С-31
- Анотация
-
Една странна криминална история и записките на един честолюбец са във фокуса на тази книга на съветския писател Сергей Есин (роден в 1935 г.). Но какво означава предизвикателното му предупреждение „читателят изобщо да не се надява, че има пред себе си детективски роман“, нали има а жертва, и разследване?… И какво всъщност тласка честолюбеца от повестта „Имитаторът“ към неговата изповед, зад която стои не по-малко тежко престъпление, и жертви — макар че каква заплаха е ловкостта на един художник?…
Под повърхността на жанра, внушава Есин, по-дълбоко и по-важно е пулсирането на друга драма: ежедневието като съдбоносен конфликт, „редовата“ съдба като предопределение и шанс, като уникален терен за „изпитание чрез реалност“ на нашите идеали, мечти, нравствени и духовни устои. Каква сила отрежда на неповторимата човешка личност „типична“ житейска участ, приравнена към милиони други? Кой носи и кой изкупва вината за подмяната на гражданския дълг и морал с безогледното „умение да се живее“? Имитацията като стратегия на съществуване — но и като екзистенциално проклятие над деформираните от потребителска алчност души — това е предупреждението, което писателят отправя, наричайки творбите си „роман на възпитанието“, възпитание от живота, възпитание, в което доброто се постига в страдание. - Съдържание
-
Имитаторът (повест)…5
Сам да съм си гостодар (роман)…125 - Бележки за изданието, от което е направен преводът
-
Сергей Есин
Сам себе хозяин (1985) - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии