Емилиян Станков
Календар

Няма ги безгрижните облаци… — стр. 3
Сам съм… — стр. 4
Календар — стр. 5
Грешен съм… — стр. 9
Опрени жестоко в перверзна възхита… — стр. 10
Предчувствие — стр. 11
Пролет-мащеха събуди… — стр. 12
Лятото легна нахално… — стр. 13
Суша пали вечната трева… — стр. 14
С магия на стара сбръчкана вещица… — стр. 15
Теменуга… — стр. 16
Смръзна звънко… — стр. 17
Докосвам с устни плахи цвета на кафето… — стр. 18
Армагедон — стр. 20
Тиха, охрено-кахлена… — стр. 21
В негата на кратко видение… — стр. 22
Дочаках Петровден… — стр. 23
Усетих с благодарност непонятна… — стр. 24
Не искам вече да се влюбвам… — стр. 25
Проснат в неделно безгрижие… — стр. 26
Най-мъжките си сълзи преглъщам… — стр. 27
Идвай, идвай животворен дъжд… — стр. 28
За сняг целебен чакам вест… — стр. 29
Рутинно до синьо в кръговото ежедневие… — стр. 30
Спи спокойно моя златен син… — стр. 31
Без красивото в живота заживях… — стр. 32
Избори — стр. 33
С отворени очи заспивам… — стр. 35
„Kyrrie elei son“ — жив съм… — стр. 36
Калимера, пролетно стаена вечна Атина… — стр. 37
Морни клони плачат натежали… — стр. 38
Очаквам с надежда червеното яйце… — стр. 39
Празен ден е, никой не почука… — стр. 40
Бяла стена, ослепително бяла… — стр. 41
По-къси стават дългите раздели… — стр. 42
За дълга зима има лек… — стр. 43
Кръговрат — стр. 44
Знам си мястото обречено… — стр. 45
Да премина през Вратата опитах… — стр. 46
Къде си подла, виртуална граница… — стр. 47
Светкавица безчувствено разпра… — стр. 48
Вледеняващ и прашен, обвеян с боклуци портал… — стр. 49
Вместо молитва — стр. 50