Ма Дзиен
Изплези си езика

Ма Дзиен (1953) е роден в Циндао, Източен Китай. До края на 70-те години на XX в. учи за художник, рисува пропагандни плакати, чиракува при часовникар, работи като фотограф (първо към един завод, после за списание в Пекин), пише поезия, става член на Пекинския съюз на будистите и на нелегална арт група. „През 1983-та — разказва по-късно — Китайската комунистическа партия започна кампания срещу «духовното замърсяване», което доведе до над милион ареста и 24 000 екзекуции, като целта беше да се смаже експерименталното изкуство. Полицията обискира дома ми, иззе картините ми и ме задържа… След тази история изгубих интерес към рисуването — то твърде лесно може да бъде тълкувано превратно.“ Същата година Ма Дзиен се отправя на безпосочно пътешествие, което в крайна сметка го отвежда в Тибет. Преживяванията му в свещената земя на будизма го изпълват с дискомфорта на пациент, изплезил език пред доктора. Затова именно „Изплези си езика“ става заглавие на неговия „пътепис“ от пет разказа, който авторът показва на своя приятел, бъдещия Нобелов лауреат Гао Синдзиен, когато се връща в Пекин: „исках да изразя объркването и недоумението си, съчувствието си към маргинализираните и обезправените, разочарованието си от сляпата вяра, покрусата от загубите, които търпим в похода си към т.нар. цивилизация…“. Двамата предлагат ръкописа на сп. Народна литература, чийто главен редактор Лиу Сину е толкова въодушевен от него, че събира втори и трети брой за 1987 г. в една книжка, за да може да публикува дебютния сборник на Ма Дзиен в цялост. Не след дълго обаче Лиу Сину е уволнен и отлъчен от ККП, двойният брой на Народна литература е изтеглен от пазара, а „Изплези си езика“ е заклеймен като буржоазен, петнящ малцинствените обичаи и рушащ междуетническите отношения. Ма Дзиен заживява в Хонг Конг, основава няколко списания и едно издателство, пише прочутия си роман „Майсторът на фиде“ (благодарение на който през 2004 г. е обявен за един от най-значимите 50 автори на света от френското списание Lire). След като две години преподава съвременна китайска литература в Рурския университет в Бохум, Германия, в самия край на 90-те се премества в Лондон, където живее и до днес. Сред книгите му — никоя от които не е излизала в Китай — са още „Червена прах“ (за китайската част на същото пътешествие, от което е „Изплези си езика“) и преведената на повече от 20 езика „Пекинска кома“.

Стефан Русинов (1984) е учил математика, китайски и литература в Сливен, София, Пекин и Ухан. Първите две книги, които избира да преведе на български, са с особен статус в Китай — безнадеждно неизвестната „Един ден на У Цин“ и строго забранената „Изплези си езика“ на Ма Дзиен, — поради което допуска, че има неосъзнат проблем с нормите. Поддържа читателски (chetohkniga.blogspot. com) и преводачески блог (raznitakiva.wordpress.com).