Стефан Янков
Театрална география, истории, личности

Не зная дали всеки би намерил смелост да напише подобна искрена книга със спомени, но съм сигурен, че всеки би искал да живее живот, подобен на описания. Защото всеки миг от този живот е наситен с радостта от самото живеене, защото очевидно Стефан Янков изпитва заразителното щастие от общуването с интересни хора (някои от тях — благородни чешити), защото и на нас ни се иска да изпитаме насладата да сме обиколени от хора, на които можем винаги да разчитаме, които можем да обичаме силно и всепосветено, защото и ние знаем (ако не знаем, можем да научим) какво е да отпиваш глътка по глътка възбуждащия родопски въздух на Солища…
Стефан Янков е добър ученик на своите духовни учители-разказвачи. Страниците, които ще прочетеш, щастливи читателю, са пропити от дъхаво червено вино и благостта на сладкодумието.
Завиждам на родените в Пловдив. Като чета тази книга, си мисля, че това е мястото, това са хората, това е делото, за които човек може да мечтае.
„Делото“ е театърът. Почти 20 години Стефан Янков е в центъра на театралния живот в провинцията (Пловдив, Хасково, Сливен, Смолян), а през следващите повече от 20 години работи в софийски театри или в Националния център за театър. Бил е драматург, бил е и директор. Истински театрал. Самоироничен, вслушан в света около него, замислен за същината на случващото се… Книгата разказва и как протичаше процесът в българския театър преди 10 ноември, и как — след това. И въпреки всичко е жизнеустойчива и жизнерадостна.
На задните корици на множество книги пише, че те трябва да бъдат прочетени. Този текст не прави изключение.
Никола Вандов