Николай Христозов
По дирята на безследно изчезналите

Промени

твърда с обложка

Екранизирано; Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм

Документална проза

Николай Христозов е роден на 6 януари 1931 г. в село Раковски, днешния Димитровград, в семейството на финансов служител. Първите му поетически изяви са през неговите ученически години в Хасково. Завършва българска филология в Софийския университет.
Бил е учител по литература, редактор в Радио София и Радио Москва, зам.-главен редактор на литературното списание за чужбина „Обзор“. Сега е зам.-главен редактор на списание „Септември“. Секретар е на партийната организация при Съюза на българските писатели.
Автор е на книгата със стихове: „Първи песни“, 1958 г., „Знамената не тежат“, 1965 г., „Деветнайсет песни за Цветан Зангов и една за нас“, 1966 г., „Бдение“, 1969 г., „Третата планета“, 1971 г., „Ранено мълчание“, 1975 г., „Битка за мигове“, 1976 г., както и на документалната повест „Дългът да живееш“, 1968 година. През 1972 г. Партиздат публикува документално-публицистичната му книга „По дирята на безследно изчезналите“. Книгата получи висока оценка от читателите и критиката и бе удостоена с Наградата на София, както и с наградата „Пеньо Пенев“ — Димитровград.
През 1973 г. Партиздат пусна второ допълнено издание на „По дирята на безследно изчезналите“. И това издание, както и първото, се изчерпа за кратък срок.
Книгата е преведена в СССР и издадена от Политиздат в тираж 200 000 броя. Тази художествено-документална творба е преведена и публикувана и в Полша, Турция, Колумбия.
Настоящото, трето издание, е допълнено с извадки от писма на читатели до автора. Тези читателски редове са неугаснали въглени на народната памет, съхранила ехото от драматичните събития през хиляда деветстотин двадесети пета година.

11

26.V.1977 г.

Архивите са живи