Николай Христозов
По дирята на безследно изчезналите

Николай Христозов е роден на 6 януари 1931 г. в село Раковски, днешния Димитровград, в семейството на финансов служител. Първите му поетически изяви са през неговите ученически години в Хасково. Завършва българска филология в Софийския университет.
Бил е учител по литература, редактор в Радио София и Радио Москва, зам.-главен редактор на литературното списание за чужбина „Обзор“. Сега е зам.-главен редактор на списание „Септември“. Секретар е на партийната организация при Съюза на българските писатели.
Автор е на книгата със стихове: „Първи песни“, 1958 г., „Знамената не тежат“, 1965 г., „Деветнайсет песни за Цветан Зангов и една за нас“, 1966 г., „Бдение“, 1969 г., „Третата планета“, 1971 г., „Ранено мълчание“, 1975 г., „Битка за мигове“, 1976 г., както и на документалната повест „Дългът да живееш“, 1968 година. През 1972 г. Партиздат публикува документално-публицистичната му книга „По дирята на безследно изчезналите“. Книгата получи висока оценка от читателите и критиката и бе удостоена с Наградата на София, както и с наградата „Пеньо Пенев“ — Димитровград.
През 1973 г. Партиздат пусна второ допълнено издание на „По дирята на безследно изчезналите“. И това издание, както и първото, се изчерпа за кратък срок.
Книгата е преведена в СССР и издадена от Политиздат в тираж 200 000 броя. Тази художествено-документална творба е преведена и публикувана и в Полша, Турция, Колумбия.
Настоящото, трето издание, е допълнено с извадки от писма на читатели до автора. Тези читателски редове са неугаснали въглени на народната памет, съхранила ехото от драматичните събития през хиляда деветстотин двадесети пета година.