Г. И. Матвеев
Повест за училището

Едно есенно утро през 1947 година в учебния час на десети клас в едно от ленинградските училища се появи възрастен човек. Директорът на училището го представи на учениците като практикант. „Практикантът“ се настани на задния чин и от тоя ден стана активен посетител на занятията.
Той бързо се сприятели със седемнадесетгодишните десетокласнички и те почнаха да го посвещават доверчиво в домашните си и училищни „истории“. Това доверие на момичетата не изчезна и после, в края на учебната година, когато изведнъж стана ясно, че това е бил писателят Г. И. Матвеев, който под формата на практикант е изучавал живота на класа;- по това време той е работел над повестта си „Седемнадесетгодишните“.
Повестта „Седемнадесетгодишните“, написана в резултат на многогодишно и дълбоко проучване на училищния живот, засегна отблизо младите читатели, педагозите и родителите с острата постановка на редица парливи въпроси върху възпитанието в семейството и училището. Книгата породи вълна от дискусии и претърпя пет издания. Тя се чете с интерес и сега, макар че през тия години училището отиде далеко напред.
Продължавайки да се интересува от живота на съветското училище, изучавайки изказванията на В. И. Ленин за възпитанието, трудовете на бележитите руски педагози К. Д. Ушински и А. С. Макаренко, Г. Матвеев написа и втора книга на същата вълнуваща го тема за възпитанието на младото поколение — повестта „Новият директор“. Действието в нея започва от 1955 година и тя е един вид продължение на повестта „Седемнадесетгодишните“.
Тук главният герой е същият — Константин Семьонович Горюнов. Както и в повестта „Седемнадесетгодишните“ събитията се развиват не само в училището, но и извън него: в милицията, дето попадат неколцина ученици, въвлечени в банда от крадци; вкъщи в семействата, дето се отнасят различно към възпитанието на децата.
В центъра на повестта е проблемата за възпитанието на учениците в труд. С тая задача е свързано организирането на заводска работилница и фабрика-кухня при училището. Към това са насочени и строежът от страна на учениците на свой стадион, на свой радиовъзел, създаването от тях на свои кабинети. И благодарение на всичко това ученицитe почват да се чувствуват стопани на училището си, почват да пазят своите порядки, създават свой „училищен патрул“ и т.н.
Пред читателя преминават интересни типове на ученици, родители, педагози ръководители на училищното дело, честни и самоотвержени в благородния си труд.
Но редом с тях има и привърженици на формализма, който изсушава всяко живо дело. Такива хора (между които и директорката на училището Марина Федотовна, която бива сменена от Горюнов) не се замислят дълбоко над проблемите на комунистическото възпитание. На думи те тачат, но на практика се боят от педагогическото наследство на Макаренко, като се прикриват с разсъждения за „особените условия“, при които той е работил.
Те се боят „да си показват кирливите ризи“, да говорят за недостатъците в работата и за грешките.
Такива явления са подложени на безпощадна критика в повестта.
В повестта има множество остри проблеми. В нея има и спорни мисли, непроверени още в практиката. Но всичко това произтича от живата заинтересованост да се подобри възпитанието на децата в семейството и училището. И нека това послужи като основа за оживен разговор.
„Новият директор“, както и повестта „Седемнадесетгодишните“, разпалено продължава борбата за педагогическите принципи на К. Д. Ушински и А. С. Макаренко, за засилване на връзката между училището и живота, за трудово възпитание на учениците. В това е несъмнената ценност на повестта.