Алесандро д'Авения
Бяла като мляко, червена като кръв

„Родих се в първия учебен ден, израснах и остарях само за двеста дни.“

Лео е на прага на зрелостта. Oбича футбола, китарата си, надбягванията с мотопеди. За него учителите са „защитен животински вид“, който той се надява да изчезне веднъж завинаги. Затова когато пристига нов учител по история и философия, Лео го посреща скептично. Но този млад учител е различен от другите — нестандартните му методи насърчават учениците да бъдат себе си и да преследват мечтите си.
А Лео има мечта и тя се нарича Беатриче. Той има и реалност — по-близка и поради това по-трудно забележима. Силвия е неговата надеждна и безметежна реалност. Когато разбира, че Беатриче е неизлечимо болна, Лео трябва да докаже любовта си за краткото време, което му отпуска съдбата, да възмъжее, да се възроди и да разбере, че мечтите не умират.

Със своя драматизъм и поетичност този роман за деликатните емоции на младостта е завладяващ като световния бестселър „Любовна история“ и култовия филм „Обществото на мъртвите поети“.